Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Почти извиках от изненада.
Голгота я нямаше.
Пещта за кремация се бе накичила с огромни пера черен дим.
— Това трябва да са трите кръста — казах аз.
— Доволен съм! — изгрухтя Гроц. — Чудя се дали И.Х. ще прекара нощта при Среднощната мисия?
Обърнах се рязко към него.
— Добре ли познаваш И.Х.?
— Пияния Месия? АЗ го създадох! Правил съм толкова чела и гърди, защо да не се заема и с ръцете на Христос! Отделих излишната плът, за да изтъня пръстите и ето ти ги ръцете на Спасителя! Какво е религията, ако не шега? Хората си мислят, че са спасени. А ние знаем, че не са. Но тръненият венец и раните затрогват сърцата! — Гроц затвори очи и полетя към един телеграфен стълб. В последния момент успя да завие и спря.
— Предположих, че си ги направил ти — казах аз.
— Ако играеш Христос, бъди Христос! Казах на И.Х. Ще ти направя белези като от ренесансова изложба. Ще ти пришия раните, нарисувани от Мазачо, Да Винчи и Микеланджело! Ще откъсна от мраморната плът на „Пиета“. Както видя, при по-специални случаи раните…
— … кървят.
Отворих широко вратата до мен.
— Мисля да повървя малко пеша.
— Не, не — извини се Гроц и се изкиска пронизително. — Трябваш ми. Каква ирония! Ще ме измъкнеш на входа. Иди говори с Ботуин и се изпаряваме.
Държах вратата отворена и ми бе трудно да взема решение. Гроц изглеждаше толкова истерично развеселен, че ми оставаше само едно — да затворя вратата. Потеглихме.
— Задавай въпроси, де — подкани ме той.
— О’кей. Разкажи ми за всички лица, които си разкрасил.
Гроц натисна педала на газта.
— Ще траят вечно. Казах им го и глупаците се хванаха. Така или иначе, излизам в пенсия, АКО успея да се измъкна навън. Купил съм си билет за околосветско пътешествие, което започва утре. Последните трийсет години превърнаха смеха ми в змийска отрова. Мени Лайбър? Ще пукне всеки момент. Докторът? Знаеш ли какво стана с него? Умря.
— Къде?
— Кой знае? — Но очите му се плъзнаха към стената, отделяща студиото от гробището. — Може да е отлъчен от църквата.
Гроц кимна напред.
— Виж, Маги Ботуин ми харесва. Тя е хирург перфекционист, като мен.
— Но не говори като теб.
— Ако го направи, с нея е свършено. А ти? Е, разочарованията идват с времето. Едва на седемдесет години ще разбереш, че си търчал по минните полета, за да водиш след себе си взвод кретени. Филмите ти ще бъдат забравени!
— Не е така — казах аз.
Гроц хвърли поглед към стиснатите ми устни и упорито вдигнатата брадичка.
— Не е — съгласи се той. — Имаш вид на истински светец идиот. Няма да те забравят.
Завихме на следващия ъгъл. Кимнах към дърводелците, бояджиите и чистачите:
— Кой нареди всичко това?
— Мени, разбира се.
— Кой нареди на Мени? Кой ВСЪЩНОСТ се разпорежда тук? Някой зад огледалото? Някой в стената?
Гроц закова на място и погледна пред себе си. Ясно можех да видя следите от шевове над ушите му.
— Няма отговор.
— Няма ли? Оглеждам се и — що да видя? Студио, навлязло в разгара на работата над осем филма, единият от които е огромен, защото е за Исус и иска още два дни снимки. Изведнъж на някой му скимва да тръшне вратите и настава безумно чистене и боядисване. Лудост е да затвориш студио, чийто бюджет ежедневно възлиза на около сто хиляди долара. Кой командва?
— Какво? — кротко попита Гроц.
— Докторът, макар опасен и хлъзгав, е безгръбначно Същество. На Мени само задникът му може да стои нависоко. Ти? Изграден си от маски. Нито една от тях няма енергията или решимостта да съсипе цялото студио. Но то се плъзга все по-надолу. Виждам студио, огромно като бял кит. И литнали към него харпуни. Капитанът, следователно, трябва наистина да е маниак.
— Кажи ми тогава кой е Ахав?
— Елин мъртвец, застанал на стълбата в гробището, който гледа отгоре и се разпорежда. А вие всички изпълнявате заповедите.
Гроц бавно премигна три пъти с гущеровите си очички.
— Не и аз — усмихна се накрая.
— Не ли? Защо не?
— Защото си смотан глупак — целият грейна и вдигна поглед към небето. — Помисли! Има само двама гении, които са достатъчно умни, за да се сетят да поставят твоя мъртвец на стълбата, за да гледа над стената и да смразява кръвта на хората — Гроц избухна в такъв смях, че щеше да се задуши. — Кой би могъл да направи лицето?