Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Намерихме Констанс Ратиган на плажа. За първи път я виждах легнала върху пясъка. Обикновено предпочиташе басейна или морските вълни. Сега лежеше между двете, сякаш нямаше сили нито да влезе във водата, нито да се прибере вкъщи. Бе толкова замаяна и бледа, че ми се сви сърцето.
Седнахме на пясъка и зачакахме да усети присъствието ни, макар и със затворени очи.
— Ти излъга — каза Кръмли.
Очите й се помръднаха под клепачите.
— Коя лъжа имаш предвид?
— Тази, че си избягала по средата на среднощната забава преди двайсет години. Знаеш добре, че си останала до края.
— И какво съм направила? — обърна глава настрани. Може би гледаше сивото море, над което се спускаше следобедната мъгла.
— ТЕ са те завели до мястото на произшествието. Една твоя приятелка се е нуждаела от помощ.
— Никога не съм имала приятелки.
— Слушай, Констанс, разполагам с факти. Събирам ги от доста време. Вестниците съобщават за три погребения в един и същи ден. Отец Кели от църквата, близо до която е станала катастрофата, каза, че Емили Слоун е починала СЛЕД погребенията. Представи си, че получа разрешително и проверя какво има в гробницата на семейството. Два скелета ли ще открия или един? Предполагам, че един. Къде е отишла тогава Емили? Кой я е отвлякъл? Ти ли? По чие нареждане?
Констанс Ратиган потрепери. Не можех да определя дали бе разтърсена от някакъв мъчителен спомен или просто й бе станало хладно.
— Доста ти сече пипето, като се има предвид, че си ченге.
— Не. Просто понякога попадам в гнездото и гледам да не счупя нито едно яйце. Отец Кели е казал на нашия приятел, че Емили е полудяла. И са я отвели. Ти ли го направи?
— Бог да ми е на помощ — промълви Констанс Ратиган. Една вълна се удари в брега. Мъглата стана още по-гъста.
Кръмли кимна мълчаливо и продължи:
— Трябва да е имало някакво решение, не знам по какви причини, нещата да се запазят в тайна. Натъпкахте ли кутията за дарения? Искам да кажа, студиото пое ли задължението да реставрира олтара и да започне да отпуска несекващи суми? Да размахва пред отчето дебели пачки всяка седмица в замяна на това, той да забрави, че Емили Слоун е била изведена оттам?
Констанс разшири очи, седна и се втренчи в хоризонта.
— И това влизаше в плана.
— Както и обещанието за много повече пари, ако свещеникът каже, че катастрофата е станала не пред църквата, а на стотина ярда и затова не е могъл да види как Арбътнот блъска другата кола, убива врага си, а съпругата на врага полудява от скръб. На прав път ли съм?
— Почти да — промърмори Констанс с гласа на минатото.
— Ти ли изведе вече невменяемата след един час Емили Слоун от църквата, за да тръгнете сред слънчогледите и буренясалите площи с надпис:
— Всичко бе под ръка — толкова удобно… смешно удобно — рече Констанс, но посивялото й лице не се усмихна. — Гробището, моргата, църквата за няколко бързи погребения, пустошта отзад, пътеката и Емили… По дяволите. Тя вече бе се запътила натам и без друго. В ума си, искам да кажа. Трябваше само да й покажа пътя.
— Констанс — попита Кръмли, — Емили Слоун жива ли е още?
Лицето на Констанс се превърна в ледена маска. Стана почти кукленско. Изминаха десет секунди, докато ледът се разтопи и тя се втренчи в мен, без да ме вижда.
— Кога за последен път си носила цветя на един мраморен паметник? — попитах аз. — На паметник, който никога не е виждал цветя. Не е виждал и теб, а е обитавал вътрешността на мрамора и тишината? Кога бе последният път?
От дясното око на Констанс Ратиган се отрони една сълза.
— Обикновено ходех всяка седмица. Все се надявах, че тя ще изплува над водата като айсберг и ще се разтопи. Но накрая не издържах на тази тишина и неблагодарност. Тя ме накара да се почувствам мъртва.
Потопи се в събитията от последната година.
— Мисля, че пак е време да занесеш цветя — каза Кръмли.
— Не съм сигурна.
— Разбира се, че си. Какво ще кажеш за… Холихок Хаус?
Констанс Ратиган скочи, погледна морето, изтича към вълните и се гмурна.
— Не! — извиках аз.
Защото изведнъж се изплаших. Морето поглъща и най-добрите плувци.
Изтичах до края на брега и засвалях обувките си, но Констанс изплува като тюлен, изскочи от вълните, отърси се от капките и тръгна към брега. Когато стигна твърдия, влажен пясък, спря и повърна. Внезапно — като че ли от устата й изхвръкна тапа за шампанско. Сложи ръце на хълбок и се загледа в нечистата пяна, която вълните си прибираха.
— По дяволите — каза тя озадачено. — Тази космяна топка сигурно е била у мен всичките тези години!