Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Възклицанието на Ф’нор стресна Бреке.

— Няма причина Кант да не лети с Уайрънт. В Името на Черупката, той може да надлети всеки Бронзов тук. Вероятно и Орт, ако си го постави за цел.

— Кант да лети с Уайрънт?

— Че защо не?

— Но Кафявите не могат да летят с Кралиците. Бронзовите могат. Ф’нор пламенно я прегърна, като се опитваше да й предаде собственото си ликуване, неизказаната радост и облекчението си.

— Единствената причина, поради която Кафявите не летят с кралиците е, че са по-малки. Нямат сила да издържат полета. Но Кант е голям. Кант е най-големия, най-силния, най-бързия Кафяв на Перн. Не разбираш ли, Бреке?

Тялото й се отпусна. Надеждата възвърна цвета на лицето й и вля живот в зелените й очи.

— Правено ли е досега?

Ф’нор нетърпеливо поклати глава:

— Време е да изоставим обичаите, които ни пречат. Защо да не започнем с този?

Тя го остави да я гали, но в очите й се четеше сянка на съмнение и някаква неохота в тялото й.

— Искам, о как искам, Ф’нор, но толкова ме е страх. Страх ме е до мозъка на костите.

Той я целуна страстно, като безсрамно използваше всякакви методи, за да я възбуди.

— Моля те, Бреке!

— Не е грешно да си щастлив, нали Ф’нор? — прошепна тя, а една тръпка премина през тялото й.

Той отново я целуна, като използваше всички трикове, които бе научил от стотици случайни срещи, за да предразположи към себе си нейното тяло, душа и разум, докато усещаше възторжената подкрепа на Кант.

Кипяща от гняв, Килара гледаше мъжете, които си отиваха и я оставяха сама на поляната. Противоречивите й чувства, й пречеха да измисли подходящо отмъщение, но тя щеше да ги накара да съжаляват за думите си — и двамата! Ще си върне на Ф’лар задето изгони Кралицата й. Тъпкано ще си върне и на Т’бор задето се осмели да я порицава в присъствието на Ф’лар — нея, Стопанката на Южния Уейр от Рода Телгар. О, той ще съжалява за това оскърбление! И двамата ще съжаляват! Ще им покаже тя на тях!

Ръката й пулсираше от одраното и тя я притисна към себе си. Болката само подсилваше другите й терзания. Къде ли можеше да намери малко мехлем? Къде беше Бреке? Къде бяха всички останали във време, когато двора на Уейра трябваше да гъмжи от хора? Всички ли я избягваха? Къде е Бреке?

— Храни си гущера. И аз съм гладна — каза Придет толкова твърдо, че Килара изненадано я погледна.

— Цветът ти не е добър — каза тя, а яростните й мисли бяха прекъснати от необходимостта да се погрижи за Придет, като инстинктивно разбираше, че не бива да отчуждава Дракона от себе си.

Е, нямаше желание да вижда широкото селско лице на Бреке. Тя, разбира се, нямаше желание да вижда и други гущери. Не сега! Ужасни създания, никаква благодарност! Нито имаха акъл в главата си, само знаеха да се перчат! Придет ги отведе до Градините за Хранене и се приземи толкова рязко, че Килара изохка от болка. Сълзи замъглиха очите й. И Придет ли?