20 години по-късно

Щом забеляза Атос, Арамис се приближи до него, улови го подръка и го представи на Скарон, който с уважение засвидетелствува на новия гост удоволствието си, че го вижда тук, и направи твърде духовит комплимент на виконта. Раул се обърка, защото не се беше подготвил за среща с величието на острия ум. При все това той се поклони с голямо изящество. После Атос прие любезностите на двама-трима благородници, на които го представи Арамис; сетне шумът от появата на графа утихна полекалека и разговорът стана обш.

След четирипет минути, през които Раул се овладя и направи топографен преглед на обществото, вратата се отвори отново и лакеят доложи за госпожица Поле.

Атос допря ръка до рамото на виконта. — Погледнете тая жена, Раул — каза той, — защото тя е историческа личност; при нея е отивал крал Анри IV, когато са го убили.

Раул потрепера; от няколко дни всяка минута се Надигаше пред него някаква завеса и му откриваше нещо героично. Тази влизаща жена, още млада и още хубава, е познавала Анри IV и е говорила с него.

Всички се струпаха около новата посетителка, която все още беше много на мода. Тя бе висока жена с тънка, гъвкава талия, със златиста коса, каквато обичаше Рафаел и каквато имаха всички Магдалини на Тициан. За тоя жълточервеникав цвят, а може би и за първенството й над другите жени я бяха нарекли „лъвиЦата“.

Нека знаят нашите хубави съвременнички, които се домогват до тая модна титла, че тя не произлиза от Англия, както мислят може би, а от хубавата им и духовита сънародничка госпожица Поле.

Госпожица Поле отиде право при Скарон, без да обръща внимание на шепота, който се понесе от всички страни още с пристигането й.

— И така, мили ми абате, вие обедняхте, а? — каза тя със спокойния си глас. — Научихме това днес следобед, у госпожа дьо Рамбуйе: каза ни го господин Дьо Грас.

— Да, но затова пък сега държавата стана богата — отговори Скарон. — Трябва да умеем да се жертвуваме за отечеството си.

— Сега господин кардиналът ще си купува годишно помади и парфюми за хиляда и петстотин ливри повече — се обади един фрондьор, в когото Атос позна благородника, срещнал се с него на улица Сент Оноре.

— Но какво ще каже музата — забеляза Арамис с медения си глас, — музата, която има нужда от златна посредственост? Защото

Si Virgilio puer aut tolerabile desit

Hospitu Caderent omnes a crinibus hydri

— Добре! — каза Скарон, като протегна ръка на госпожица Поле. — Ако изгубя моята хидра, ще ми остане поне моята лъвица.

——

„Ако Вергилий нямаше момче (слуга) и порядъчна кръв, неговата хидра би се лишила от своите пипала“ (лат)

У древните римски поети, не лишени от фигуративност, съществувало убеждението, че видрата със сто глави или пипала е символ на вдъхновение.