20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
а кралицата, колкото и да е горда в двойното си качество на австрийка и испанка, я наричаше своя сестра.
— Уви! — каза госпожа дьо Шеврьоз с лека въздишка и особено, присъщо само на нея движение на веждите. — Оттогава много неща се измениха.
— И кралицата имаше право — продължи Атос, — защото тя й беше много предана, предана дотам, че служеше за посредница между нея и брат й, испанския крал.
— За което днес я обвиняват в голямо престъпление — забеляза херцогинята.
— Така че кардиналът — продължи Атос, — истинският кардинал, другият, реши една хубава сутрин да арестува клетата Мари Мишон и да я изпрати в замъка Лош. За щастие това не можа да се извърши тайно; случаят беше предвиден: ако Мари Мишон бе заплашена от някаква опасност, кралицата трябваше да й изпрати един молитвеник, подвързан със зелено кадифе.
— Точно така, господине! Добре сте осведомен.
— Една сутрин принц дьо Марсийак донесе зелената книга. Нямаше време за губене. За щастие Мари Мишон и камериерката й Кети носеха чудесно мъжки дрехи. Принцът им набави кавалерски и лакейски костюм, единият за Мари Мишон, а другият за Кети, даде им два отлични коня и двете бегълки напуснаха бързо Тур, като тръгнаха за Испания и трепереха при най-малкия шум. Избираха околни пътища, защото не смееха да вървят по главните, и търсеха гостоприемстзо, когато не намираха странноприемница.
— Наистина, точно така беше! — извика госпожа дьо Шеврьоз, като плесна ръце. — Би било много любопитно …
Тя се спря.
— Ако проследя двете бегълки до края на пътуването им? — попита Атос. — Не, госпожо, няма да злоупотребявам така със скъпоценното ви време и ние ще ги придружим само до малко лимузенско село между Тюл и Ангулем, до селото Рош л’Абей.
Госпожа дьо Шеврьоз извика от изненада и погледна Атос с такова учудване, че старият мускетар не можа да не се усмихне.
— Почакайте, госпожо — продължи Атос, — защото това, което ми остава да ви кажа, е още по-необикновено от това, което ви казах.
— Вие сте магьосник, господине — каза госпожа дьо Шеврьоз, — готова съм да очаквам всичко от вас: но наистина… все едно, продължавайте.
— Тоя ден те вървяха дълго и се умориха: времето беше студено; бе 11 октомври. В селото нямаше нито странноприемница, нито замък, селските къщи бяха бедни и мръсни. Мари Мишон имаше много аристократични навици и като сестра си, кралицата, беше свикнала на хубави парфюми и изящно бельо. Тя реши да поиска гостоприемство в дома на свещеника.
Атос се спря.
— О, продължавайте — каза херцогинята, — вече ви казах, че съм готова да чуя всичко.
— Двете пътнички почукаха на вратата; беше късно; свещеникът, който си беше легнал, им извика да влязат; те влязоха, защото вратата не беше заключена. В селата доверието е голямо. В стаята на свещеника гореше лампа. Мари Мишон, най-очарователният кавалер на света, бутна вратата, подаде глава и помоли за гостоприемство. „На драго сърце, млади ми кавалере — каза свещеникът, — ако се задоволите с остатъците от вечерята ми и половината от стаята ми.“ Двете пътнички се посъветваха малко: свещеникът чу как те избухнаха в смях: после господарят или по-скоро господарката отговори: „Благодаря ви, господин свещеник, приемам“. „Тогава вечеряйте и не дигайте много шум — отговори свещеникът, — защото аз също бях цял ден на път и нямам нищо против да поспя тая нощ.“
Госпожа дьо Шеврьоз премина очевидно от изненада към учудване, а после от учудване към смайване: лицето й, гледайки Атос, придоби израз, който не може да се опише: виждаше се, че тя иска да говори, но мълчеше, като се страхуваше да не изпусне нито една дума на събеседника си.
— А после? — попита тя.
— После? — повтори Атос. — Точно тук е най-мъчното.
— Говорете, говорете! На мен всичко може да се каже. Впрочем това не ме засяга ни най-малко — това е работа на госпожица Мари Мишон.
— Ах, да, вярно! — рече Атос. — И така Мари Мишон вечеря с камериерката си, а след вечеря, възползувайки се от даденото й позволение, влезе в стаята, където спеше домакинът, а Кети се разположи върху едно кресло в първата стая, тоест в тая, където вечеряха.
— Наистина, господине — извика госпожа дьо Шеврьоз, — ако вие сам не сте демон, не разбирам как сте могли да узнаете всички тия подробности.
— Тая Мари Мишон беше очарователна жена — продължи Атос, — едно от безразсъдните създания, на които непрекъснато минават през ума най-чудновати идеи, едно от съществата, които са родени, за да ни пращат на вечни мъки в ада. И така, като си мислеше, че домакинът е свещеник, на кокетката й хрумна да присъедини към многото весели спомени още един весел спомен за утеха на старини, а именно — да прати един свещеник на вечни мъки в ада.