20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Графе, честна дума, вие ме ужасявате!
— Уви! — продължи Атос. — Клетият абат не беше свети Амброаз, а Мари Мишон, повтарям ви, беше същество, достойно за обожаване.
— Господине — извика херцогинята, като сграбчи ръцете на Атос, — кажете ми веднага как знаете всички тия подробности или ще извикам монах от манастира Вьо Огюстеи и ще изгоня злия бяс от вас.
Атос се засмя.
— Няма нищо по-лесно, госпожо. Един час преди вас някакъв кавалер, сам натоварен с важна мисия, поиска гостоприемство у свещеника: повикан при един умиращ, свещеникът напускаше .в същата минута за цяла нощ не само къщата си, но и селото. Тогава божият служител, имайки пълно доверие в своя гост — впрочем гостът беше благородник, — му предостави къщата, вечерята и стаята. И така Мари Мишон поиска гостоприемство не от самия свещеник, а от госта му.
— И тоя кавалер, тоя гост, тоя благородник, пристигнал преди нея …
— Бях аз, граф дьо Ла Фер — каза Атос, като стана и се поклони почтително на херцогиня дьо Шеврьоз.
Херцогинята остана около минута вцепенена от учудване. После изведнъж избухна в смях и каза:
— А, наистина, това е много смешно! Тая лудетина Мари Мишон е намерила по-добро, отколкото е предполагала. Седнете, любезни графе, и продължете разказа си.
— Сега ми остава да се обвиня, госпожо. Казах ви вече, че сам пътувах по важна работа; на разсъмване излязох безшумно от стаята и оставих очарователния си другар да спи в леглото ми. В първата стая спеше, с отметната глава върху гърба на креслото, камериерката, напълно достойна за господарката си. Хубавото й лице ме порази, приближих се и познах малката Кети, която приятелят ни Арамис беше настанил при нея. Ето как узнах, че очарователната пътничка беше…
— Мари Мишон! — бързо довърши госпожа дьо Шеврьоз.
— Мари Мишон — повтори Атос. — Тогава излязох от къщи, отидох в конюшнята, където ме чакаше слугата ми с оседлан кон, и ние заминахме.
— И никога ли после не сте минавали през това село? — живо попита госпожа дьо Шеврьоз.
— Минах след една година, госпожо.
— Е?
— Исках да видя отново добрия свещеник. Намерих го силно загрижен от едно събитие, от което не разбираше нищо. Седмица преди това той получил в люлчица едно прелестно момченце на три месеца с кесия злато и бележка, на която било само написано: „11 октомври 1633 година“.
— Датата на това чудно приключение — извика госпожа дьо Шеврьоз.
— Да, но той не разбираше нищо от това; помнеше само, че беше прекарал тая нощ при един умиращ. Мари Мишон бе заминала, преди той да се върне.
— Знаете ли, господине, че когато се върна във Франция през 1643 година, Мари Мишон потърси веднага това дете, което не можеше да остави при себе си през време на изгнанието; но завърнала се в Париж, тя искаше да го възпита сама. .
— И какво й каза свещеникът? — на свой ред попита Атос.
Че някакъв благородник, когото не познавал, се съгласил сам да го възпита, обещал да се погрижи за бъдещето му и го отнесъл със себе си.
— Това е вярно.
— А, сега разбирам! Тоя благородник сте били вие, баща му!
— Шт! Не говорете толкова високо, госпожо: той е тук.
— Тук! — извика госпожа дьо Шеврьоз и стана живо от мястото си. — Тук, моят син, синът на Мари Мишон е тук! Искам да го видя веднага!
— Внимавайте, госпожо, той не познава нито баща си, нито майка си — прекъсна я Атос.
— Вие сте запазили тайната и сте го довели тук, като сте мислели, че ще ме направите много щастлива. О, благодаря, благодаря, господине! — извика госпожа дьо Шеврьоз, като сграбчи ръката му и се опита да я поднесе към устните си. — Благодаря! Вие сте човек с благородно сърце.
— Аз го доведох при вас — каза Атос, като отдръпна ръката си, — за да направите на свой ред нещо за него, госпожо. Досега аз се грижех за възпитанието му и направих от него, струва ми се, съвършен благородник; но сега съм принуден да започна отново скитническия, пълен с опасности живот на партиен привърженик. От утре се впускам в една рискована работа, в която мога да бъда убит. Тогава само вие ще имате възможност да го въведете в светското общество, където по рождение трябва да заеме място.
— О, бъдете спокоен! — извика херцогинята. — За нещастие сега не се ползувам с голямо влияние, но ще направя за него всичко, което е по силите ми. Колкото за богатството и титлата му …
— За това не се безпокойте, госпожо. Аз записах на негово име имението Бражелон, което получих в наследство и което му дава титлата виконт и десет хиляди ливри доход.
— Кълна се в душата си, господине — извика херцогинята, — вие сте истински благородник! Но изгарям от нетърпение да видя нашия млад виконт. Де е той?