Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Беше усетила вътрешната му съпротива.
Ултиматумът да напуснат кулата ставаше все по-неумолим. Никус се изправи, сякаш някой го теглеше. Закут неочаквано тръгна към вратата, но Джорик светкавично протегна ръка и го сграбчи.
— Виждаш ли — настоя Такия, — почти са готови. След малко няма да сме в състояние да ги удържим по никакъв начин. И са загубени завинаги — защото сега срещу нас се е възправила висшата сила на Черните качулки.
Крейк наблюдаваше борещите се на пода мъже и все така се съпротивляваше вътрешно, но се подчини на жеста й и прилегна до нея. Тя хвърли две вързопчета с папрат в огъня и ги обгърна плътен сладникав пушек. Никус се закашля, вдигна като замаян ръце към главата си, отпусна се тежко на земята и потъна в дълбок сън като преуморено дете. Джорик и Закут спряха да се боричкат, щом пушеците стигнаха до тях.
Такия плъзна хладната си ръка по гърдите на Крейк и постави длан върху сърцето му. Затананика си някаква чудновата мелодийка, а той се опита да установи контакт, но булото, което тя бе спуснала между тях, беше плътно като стелещия се наоколо пушек. Изпита усещането, че наблюдава стаята през нейните очи. След това стаята изчезна. Безплътната му сянка се носеше в нощния мрак като хрътка, препускаща по следа.
Сега за него не съществуваха непреодолими препятствия. Огледа обгърналия кулата злокобен облак и се спусна по тънката нишка към източника му.
Там имаше огън, наобиколен от четири Черни качулки. Издигащият се над него пушек имаше същото предназначение — да освободи мисълта от тялото. Земята бе покрита с телата на заспали воини.
С усилие на волята Крейк съсредоточи вниманието си върху жезъла, който лежеше в краката на предводителя на групата, и изпрати команда.
Жезълът подскочи и падна в огъня, макар господарят му да се надигна рязко и да посегна към него. Блесна ослепителна синя светкавица. Качулките скочиха на крака, а водачът им се втренчи през пламъците право в безплътната сянка на Крейк. Лицето му излъчваше не ненавист, а по-скоро благородство. Но погледът му беше коравосърдечен и Крейк разбра, че битката между тях ще продължи не само до смъртта, но и след това. Есперианецът усети, че онзи за първи път си дава сметка за неговото съществуване и за ролята му в тази неочаквано тежка схватка.
За миг и у двамата проблесна някакъв спомен, че се познават, после Крейк отново бе обгърнат от мрака. Чу тананикането й и усети докосването й върху китката си, където биеше бавният му, равномерен пулс.
— Това беше добре — приветства го мисълта й. — Сега трябва да се изправят лице в лице с нас.
— Ще дойдат.
Бе схванал зловещата закана в очите на Черната качулка.
— Ще дойдат, но сега силите ни са равностойни. Вече не могат да разчитат на Жезъла на силата.
Крейк се опита да седне и усети огромно изтощение в цялото си тяло — не можеше да се сравнява със слабостта след раняването му.
Такия се разсмя подигравателно.
— Да не си мислиш, че ще можеш да припкаш като младо еленче по време на Дългото пътуване, Ка-рак? Дори три дни на бойното поле не могат да се сравнят с него. Спи и събирай сили. Краят на това приключение все още не се вижда.
Лицето й загуби очертанията си, отблясъците в косите й замъглиха погледа му, забулиха съзнанието му и той заспа.
Сигурно е било рано сутринта, когато беше направил онова странно пътуване до лагера на Черните качулки. Щом открехна натежали клепачи, продълговатият слънчев отблясък от прозореца му подсказа, че е късен следобед. Такия го гледаше втренчено. Той приседна и й се усмихна, но тя не отвърна на усмивката му.
— Всичко наред ли е?
— Имаме време да се подготвим за изпитанието. Твоят планинец си разбира от работата. Знае как се води открит бой и с хората си е устроил доста невъзпитано посрещане на досадниците. Аз също се постарах, колкото ми позволяват силиците — усмихна се лекичко тя. — Ела да видиш.
Той закуцука към терасата и остана смаян. Вярно, че беше илюзия, но имаше и истински неща.
Джорик се захили, като видя опулената му физиономия, и му махна с ръка да огледа поставените под негово командване сили. Защото беше пълно със стрелци, застанали на пост по стените, върху арката, на кулите от двете страни на реката, и околността ехтеше от тежките им, отмерени крачки. Дори му отне няколко секунди, за да отдели хората, които познаваше, от създанията на Такия. Реалните също бяха на позиция заедно с въображаемите си другари. Никус, по-ловък с новото оръжие, беше застанал върху стената, а Закут се бе разположил при арката до реката, откъдето разстоянието до противника беше по-малко и стрелбата му щеше да бъде по-успешна.