Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Трябва ли да заръчам да те доведат?
— Не. За да подсилим мнението, че нищо не сме знаели, ще кажеш, че не съм си вкъщи, а съм излязъл на разходка. Аз наистина ще го сторя, но няма да се отдалечавам много. Ще имам грижата да видя пристигането им, а после ще дойда в аркадата. Сега върви! И възможно по-бързо закуската ми!
Той се отдалечи и веднага я прати. След като се нахраних, заключих жилището си и отидох в това на Устад, за да взема златната картичка на шаха. Беше напълно възможно да имам необходимост от нея. После заключих и тук и тръгнах, но не слязох по стълбите. Спуснах се по пътя за звънарницата, който водеше надолу до градината, банята и конското пасище. Никой не ме забеляза. Понеже за мен бе важно да наблюдавам пристигането на шейх ул ислям, потърсих място, от което да мога незабелязано да го сторя. Дългата периферия на градината и пасището бе обрамчена от гъст храсталак, зад който се спускаше отвесно гигантският зид. Ако се промушех до ръба на зидарията, щях да имам свободния изглед, който исках. И тъй, насочих се към едно място, където една пролука водеше навътре в храстите. Но когато навлязох, видях, че не излизаше до края. Тук беше оформено нещо като беседка с издигнати околовръст чимове за сядане. Зеленината бе така преплетена и гъста, че човек не можеше да надзърне през нея и толкова по-малко да проникне, без да скърши клони и вейки. Но в непосредствена близост растяха няколко тамариска, където при необходимост можех да се провра, без да ги повредя. Сторих го, ала не успях да стигна до края, а трябваше да свърна встрани, сиреч зад беседката. Имаше достатъчно клони да ме скрият и същевременно толкова много пролуки, че можех да огледам цялата долина и няколко завоя от водещия нагоре път. Настаних се възможно най-удобно и се приготвих за дълго чакане, но не се наложи. Едва се бях изтегнал и подпрял глава с ръка, отдясно долу се зададе отряд ездачи, който не можеше да бъде друг, освен този на шейх ул ислям. Вярно, преброих повече от петнайсет коня, но върху лишните идваха джамикуните, придадени от граничния дуар като съпровод.
Животните носеха богатата персийска сбруя, наричана решма, като едно от тях особено биеше на очи. Мъжът, който седеше на него, имаше на главата си таки чалма с огромен диаметър. Беше украсена с няколко дълги, пъстри пера и от нея се спускаше бял воал, който покриваше като наметало не само ездача, но и цялата задница на коня.
И тази набиваща се на очите фигура ли да беше благочестивият сановник? Смиреният? Мъжът с леките, меки, безшумни ходила? Докато си задавах тези въпроси, разглеждах и другите, които яздеха семпло и естествено трябваше да представляват подвластни лица. Един от тях се придържаше съвсем в края. Носеше напълно обикновен таки тоалет, но седеше на кон, който ангажира цялото ми внимание. Разстоянието беше твърде голямо, за да различа подробности, но това благородство в стойката, тази жизненост във всяко движение, тази грациозна сигурност и еластичност на вървежа, тази самоувереност въпреки бедрата на ездача и юздата бяха достатъчно да приема, че това бе най-добрият, най-ценният кон от всичките петнайсет. Светлокафяв, с бели "ботушки" на предните крака!
Отрядът зави по пътя за Високата къща. Поради непрекъснато намаляващото разстояние можех все по-ясно да различавам коня и понеже оцених продажната му цена на не по-малко от девет хиляди немски марки, си казах, че седящият върху него няма как да принадлежи към сияе[39].
И тъй, две от лицата не ми се струваха това, за което човек трябваше да ги смята по всичките външни белези. Ездачът с белия шлейф и последният с най-голяма вероятност разчитаха на външността си да ни заблудят. Първият трябваше да изглежда с по-висок ранг от действителния, а последният — с по-нисък. Санът на първия можеше да ми е безразличен, но на последния — не. Ако единият от тези двама души изобщо беше нещо повече от това, което искаше да представлява, то имах всички основания да се изкача с моето предположение не само до следващото, а веднага до най-високото стъпало: мнимият коняр беше самият шейх ул ислям!
39
Сияе — мн.ч. от "саис" — коняр — б.а.