През дивия Кюрдистан

— Но е паднал в пропастта — допълних аз.

— Нека да проверим! — заповяда Исмаил бей. Напуснахме затвора и отидохме до мястото, където бях разкъсал и разпръснал парчета от дрехата на Амад ал Гандур. Сам се чудех как не съм паднал в пропастта в нощния мрак. Мютеселимът внимателно огледа терена и каза:

— Амад ал Гандур е паднал долу и сигурно е мъртъв. Оттам никой не може да се измъкне. Но как е излязъл от затвора?

На този въпрос естествено нямаше кой да отговори колкото и да се мъчеше комендантът да разкрие тайната през следващите няколко часа. Той се гневеше и беснееше срещу всеки, който се осмеляваше да го приближи, и не беше чудно, че и аз го отбягвах. Времето ми мина бързо, защото имах да свърша много неща. Първо купих кон за Амад ал Гандур и после се отправих за моята пациентка, която бях пренебрегнал през последно време.

Пред къщната врата чакаше оседлано муле. По седлото личеше, че е предназначено за някоя жена. Отпред стоеше бащата, който радостно ме приветства.

Намерих Шакара седнала. Бузите й отново бяха възвърнали руменината си, а очите й гледаха ведро и открито. До постелята й стояха майката и нейната прабаба. Старицата бе облечена като за път. Върху бялата си дреха тя носеше черна, подобна на плащ наметка, а на главата й беше закрепен черен воал, който падаше на раменете й. Момичето ми подаде ръка.

— Благодаря ти, ефенди, вече съм вън от всяка опасност.

— Да, тя ще живее — каза старата. — Бог те изпрати, за да запазиш един живот, който ми е по-скъп от всичко на света. Пари няма да ти предложа, защото имаш всичко, от което се нуждаеш. И тъй, кажи ми как бих могла да ти се отблагодаря, ефенди?

— Благодари на Бога вместо на мен, тогава благодарността ти ще бъде на място, защото Бог е този, който спаси правнучката ти.

— Ще го направя, но ще се моля и за теб, ефенди, господарю мой. Молитвите на една жена, която вече не принадлежи на този свят, ще бъдат чути от Бога. Колко време ще останеш в Амадие?

— Не много дълго.

— И къде заминаваш?

— Никой не трябва да знае, защото може би ще имам основания да го премълча. На вас обаче ще кажа, че ще следвам изгрева на слънцето.

— Тогава ще попаднеш в местностите, към които и аз съм се запътила, ефенди. Мулето ме чака отвън. Може би никога повече няма да се видим. Затова приеми благословията на една стара жена, която не може да ти даде нищо по-добро. Но все пак ще ти издам една тайна, а тя може да ти бъде от полза. Над местностите на изток често се разразяват бури и е възможно да попаднеш там в такъв ден. Ако си в беда и те грози опасност, ако се намираш в местността между Ашита и Гундука, най-източното село на Тхума, и никой не може да ти помогне, кажи на първия, когото срещнеш, че си под закрилата на Рух’и кулян[30]. Ако не се вслуша, питай по-нататък, докато намериш някой, който да те извести.

— Рух’и кулян? Кой носи такова необикновено име? — попитах старицата.

— Това никой няма да ти каже.

— Но ти говориш за него и можеш да ми кажеш.