През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Не бях аз, бей!
— Ти се блъсна в мен. Нищо не се вижда. Донеси друга лампа!
— Ще взема от арнаутите — казах аз, изскочих бързо, залостих вратата и тихо изтеглих резето на съседната килия.
— Излизай бързо!
Амад се измъкна с моя помощ, след което отново бутнах резето.
— Не говори! Трябва да бързаме! — прошепнах му аз. Веднага заведох хадедихна до външната врата, излязох с него навън и отново затворих вратата. Свежият въздух почти зашемети арабина. Той беше твърде отпаднал. Хванах го под ръка и бързо завихме, по две от улиците. На ъгъла на третата спряхме.
— Съвземи се! Отсреща е жилището ми, там е твоят баща. Изграчих, както бе уговорено, и на часа съзрях светлина, по която разбрах, че входната врата е отворена.
Изтичахме през площадчето. Зад вратата стоеше Халеф.
— Бързо вътре!
Забързах обратно. Стигнах до затвора за по-малко от две минути, откакто го бях напуснал. Затворих вратата и се изкачих в тъмнината по стълбите, които вече познавах достатъчно добре, за да взема лампа от арнаутите. За броени секунди бях отново долу.
— Дълго време те нямаше, ефенди! — отбеляза мютеселимът.
— Пазачите искат да знаят защо са затворени.
— Трябваше да им удариш по един шамар вместо отговор! Защо ни заключи?
— Защото един от затворниците е при вас.
— Предпазлив си, ефенди! Правилно си постъпил. Остави тук лампата и да започнем.
Беше ми ясно, че Исмаил бей не възнамерява да освободи затворника срещу пари. Той искаше с хитрост да се добере до кесията му, тъй като се боеше открито да го ограби. Но подобно вероломство само можеше да ме отврати.
— Кажи ми, колко пари имаш у себе си? — започна комендантът.
— По-добре ти ми кажи колко искате от мен!
— Мога да кажа определена сума, ако знам, че си в състояние да я заплатиш.
— Питай ме тогава!
— Даваш ли три хиляди пиастри?
— Много е — каза сдържано Кямил ефенди.
— Тогава ще дадеш четири хиляди.
— Бей! Та ти увеличаваш цената!
— Махредж, а ти я намаляваш. Един мютеселим не би се пазарил за подобно нещо. Ако не кажеш «да», ще искам повече.
— Нямам толкова. Мога да ти дам две хиляди.
— Шепата ти е стисната, но ще трябва да я поразтвориш. Сега искам пет хиляди.
— Е, добре, ще дам три хиляди.
— Пет, казах!
Махреджът впи гневен поглед в коменданта и страхът да не загуби парите си се изписа на неговото чело. Но загрижеността за свободата му бе още по-голяма.
— Обещаваш ли ми, че ще ме пуснеш, ако ти платя?
— Обещавам ти.
— Закълни се в брадата на Пророка!
— Кълна се.
Тези думи Исмаил бей изговори многозначително.
— Брой тогава! — каза махреджът.
Кямил ефенди бръкна в джоба на широките си панталони и извади пакет, увит в копринена кърпа. Той го отвори и започна да брои на пода сумата, при което агата му светеше.
— Точно ли са? — попита съдията, след като свърши. Мютеселимът ги преброи още веднъж и каза:
— Това са каймета за общо пет хиляди пиастри. Но ти не
[#1 Книжни пари. — Бел. нем. изд.]
може да не знаеш, че тези пари са обезценени. Сега фунтът стерлинг струва спрямо кайметата сто и четиридесет, а не сто и десет пиастри. Значи трябва да сложиш отгоре още две хиляди пиастри.
— Не забравяй, че кайметата носят шест процента лихва!
— Това беше по-рано и не при всички пари, а и султанът не плащаше за тях лихва. Давай още две хиляди пиастри!
— Исмаил бей, не си прав!
— Добре, върви обратно в килията!
Челото на Кямил ефенди бе оросено от пот.
— Но това въобще не прави две хиляди, а само хиляда триста шейсет и три.
— Все едно. Което съм казал, важи. Трябва да дадеш още две хиляди.
— Мютеселим, свиреп си като тигър.
— А теб ще те убие скъперничеството.
С едва сдържан яд махреджът започна отново да брои.
— Ето, вземи! — каза той накрая, като пое дълбоко дъх. Исмаил бей отново преброи банкнотите, събра ги на пачка и ги мушна в джоба си.
— Точно са! — каза той. — Благодаря на Пророка, че дари сърцето ти с разбиране. Иначе щях да искам още повече.
— Сега ме остави да си вървя! — пожела Кямил ефенди, увивайки останалите банкноти с кърпата.
Комендантът го изгледа с добре изиграно учудване.
— Да си вървиш? Да! Но едва когато платиш!
— Вече го направих!
— Как така? На мен плати, но не и на този ага на арнаутите.
— Недей! — извика гневно затворникът. — Ти поиска само пет хиляди пиастри.
— Аллах е замъглил ума ти. Защо не попита за кого са петте хиляди пиастри? Те, бяха само за мен. Селим ага не е получил своя дял.