През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Не се тревожи, ефенди! Тази зурна върши работа.
— Надявам се.
— Докато ти раздаваш арпа сую и ракия, аз ще издухам с този тромпет двамата аладжи!
— Магаре! — изсъска му полицейският началник. — На вас още не ви е позволено нищо да знаете!
— Ах, да! — каза героичният тромпетист. — Тогава си вземам думите обратно!
— Но те излязоха — засмях се аз. — Значи вече знаете за какво става дума?
— Ефенди, не ме оставиха на мира, докато не им казах — извини се полицейският началник. — Смелостта им пламна така бързо, че животът ми щеше да е в опасност, ако бях продължил да мълча.
[#2 Тромпет. Бел. нем. изд.]
— Правилно си постъпил, като си спасил живота си. Сега няма да е необходимо тепърва да обяснявам на тези храбри хора какво се иска от тях.
— О, все пак трябва да държиш малка реч, за да ги насърчиш още, и тогава ще станат непобедими!
— Аз ще държа речта, Нали, сихди? — каза Халеф. Понеже познавах слабостта му към речите, махнах му в знак на съгласие, а после попитах:
— Кой ще предвожда бойците?
Полицаят доблестно заяви:
— Естествено аз, като полицейски началник и мюшир — имам и този военен чин. Ще действам по план. Ще разделя войската на две части, които ще бъдат командвани от двама дивизионни генерали. С тях тайно ще обградим престъпниците и ще ги заловим. Те няма да могат да се измъкнат, защото ние ще се появим от две страни.
— Много добре! А освен това ще свири и музиката?
— Да, защото така още с приближаването си ще всеем страх у врага. После ще вържем краката на злодеите. Но тъй като вече разбра колко сме смели и колко храбри ще бъдем, не е необходимо да чакаш с двата овена, докато победно се върнем. Доведох няколко жени, които разбират от тази работа. Те вече са вън на двора и извършват необходимите приготовления. Парчетата, които се намират над опашката и са най-нежни и вкусни, ще бъдат запазени за вас, защото ние знаем законите на учтивостта.
— Значи ще има и жени?
— О, ще дойдат и други! Погледни на двора, ще видиш също и синовете, дъщерите и жените ни.
— Нека тогава кехаята заповяда на ратая си да заколи не два, а четири овена и да ги даде на жените.
— Ефенди, ти преливаш от благодетелност! Но да не забравяме главното: кой ще получи четирите кожи?
— Ще бъдат разпределени между четиримата най-храбри воини.
— Сигурен съм, че ще получа поне една. Нека сега обаче твоят сподвижник започне речта си, защото устремът на моите бойци няма да може да бъде удържан дълго време.
[#1 Фелдмаршал. — Бел. нем. изд.]
Той се изтегли с музикантите си в предната стая. Халеф застана на междинната врата и започна речта си. Тя беше истински шедьовър. Беше изключително щедра на определения за слушателите като герои, непобедими, превъзходни и изпъстрена с куп язвителни понятия, които разбирахме само ние.
Когато ханджията свърши, се чу звук, от който така се стреснах, че подскочих от мястото си. Сякаш ревяха от болка половин дузина, набодени живи на шиш, американски бизони, за да бъдат опечени. На запитването ми какво е това, гостилничарят отговори:
— Това беше зурната. Свири за тръгване.
Стаята се опразни. Вън пред портата се чу гласът на маршала. Той разделяше войската си на два отряда, а после героите потеглиха. Гръмовитите звуци на тромпета придружаваха устремния им марш. Кавалът свиреше така, сякаш се мъчеше да издаде трилер, но се запуши и се чуваше само пронизително пищене. Барабаните задумкаха, а после се включи и дайрето, но от цигулката и китарата не се чуваше нищо. Меките им и нежни звуци потънаха в морето на другите военни инструменти. Постепенно музиката заглъхваше, колкото повече се отдалечаваше войската. Накрая се чуваше само вой като от буря, а после премина в замиращо писукане като на латерна, чийто въздух свършва.
Шеста глава
На косъм от смъртта
Оставихме храбреците на героизма им, а ние извадихме чибуците си. Вън на двора буйно горяха няколко огъня, на които щяха да се пекат овните. Всеки от тях струваше почти три марки. Подобна щедрост човек можеше да си позволи поне веднъж.
Илия нямаше никаква работа. Той седна при нас, също си запали една лула и потъна в предположения дали някой от четиримата, на които бяхме хвърлили око, ще бъде заловен. А може би щяха да бъдат хванати и четиримата или пък никой. Лицето му имаше особено изражение, което ме наведе на мисълта, че тук има нещо скрито. Убеден бях, че кехаята е честен човек, но криеше от нас нещо, свързано с тържествения поход.