През страната на скипетарите

Той свали пушката ми от стената, където тя беше окачена, и я претегли с ръка.

— Не се ли уморяваш, като я носиш? — осведоми се Илия.

— Не, свикнал съм.

— А защо при вас правят такива тежки пушки? Човек може да го заболи ръката, докато се прицели.

— Вече не се правят такива оръжия. Тази пушка е стара. Тя е от един вид, който се нарича «Мечкоубиец», защото се използва при лов на мечки. В Америка има един вид мечки със сива козина. Тези сиви мечки са толкова силни, че отмъкват дори волове в муцуните си. Никой от другите куршуми не може да ги рани смъртоносно и само с тежка пушка като тази тук могат да бъдат убити.

— А ти убивал ли си такива мечки?

— Да, защо иначе щях да си вземам такава пушка?

— А защо я влачиш със себе си тук, където няма такива мечки?

— Защото по време на пътуванията си попадам в области, където наистина няма мечки, но има други видове силен дивеч. Стрелял съм с нея по лъвове и черни пантери. Впрочем точно поради тежестта си тя гарантира точен изстрел при свободна стрелба. А че ми върши и друга добра работа, днес вече научи.

— Заредена ли е пушката?

— Щом изстрелям патрона, веднага я зареждам отново. Такъв е ловджийският обичай!

— Тогава по-добре да я оставя. А що за странно оръжие е другата пушка?

Трябва да спомена, че седяхме на една маса до отворения прозорец. Аз седях с лице, а Халеф с гръб към прозореца. От дясната ми страна беше Илия, отляво Омар, а зад мен стоеше Оско, който тъкмо си пълнеше една лула и беше станал от мястото си, за да я запали от лампата. Застанал бе зад гърба ми, за да гледа ханджията, който беше оставил мечкоубиеца на масата така, че за щастие ми беше подръка, и посягаше към карабината «Хенри». Ханджията ме разпитваше как се борави с нея, а аз му обяснявах как могат да се изстрелят двайсет и пет патрона, без да се зарежда. Обяснението ми беше прекъснато от изплашения вик на Оско.

— Ефенди! В името на Аллаха! Помощ! — изкрещя той силно.

Огледах се. Черногорецът сочеше към прозореца. Очите му бяха широко отворени, а лицето му беше бледо като на мъртвец. Оско беше олицетворение на ужаса. Като проследих посоката, в която сочеше ръката му, видях срещу себе си дулото на пушка. Цевта й бе опряна в долния ръб на прозореца. Стрелецът беше вън на улицата, а беше опрял пушката си на перваза, за да може по-точно да се прицели в мен.

Има случаи, в които умът за половин миг формулира мисли и изводи, за които нормално са необходими няколко минути. Тогава действията изглеждат инстинктивни, но всъщност умът прави наистина последователни изводи, като свързването на хрумванията става светкавично бързо.