Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Беше сряда, вечерта преди Велики четвъртък. Моника Нилсон бе в чужбина. Лоти Карим беше заминала на планина със съпруга си. Хенри Кортез остана на работа, за да отговаря на телефона в продължение на няколко часа, ала после Микаел го изпрати да си ходи, защото никой не звънеше, а и самият той така или иначе щеше да бъде в редакцията. Хенри се понесе с щастлива усмивка към дома на последната си приятелка.
Даг Свенсон не се бе появявал днес. Микаел седеше сам и работеше над ръкописа му. Книгата щеше да съдържа дванайсет глави, разположени на 290 страници. Така бяха решили. Даг Свенсон му представи окончателния вариант на девет от главите, а Микаел Блумквист прегледа всяка дума и му върна текста, като отбеляза кои места трябва да бъдат пояснени и кои – формулирани по друг начин.
Всъщност Микаел смяташе Даг Свенсон за много способен журналист и редакторската му работа се свеждаше до дребни бележки в полето. Трябваше да се напрегне, за да намери за какво да се хване. През седмиците, в които купчината на ръкописа растеше върху бюрото на Микаел, с Даг Свенсон не бяха постигнали съгласие само по отношение на една страница текст, който Микаел искаше да махне, а Даг твърдо държеше да запази. Ала това бяха дреболии.
Накратко казано, „Милениум“ разполагаше със страхотна книга, която скоро щеше да замине за печатницата. Микаел не се съмняваше, че издаването ѝ ще доведе до появата на драматични заглавия. Даг Свенсон толкова безмилостно разобличаваше мъжете, които купуваха секс, и текстът му бе толкова издържан, че човек нямаше как да не забележи порочността на самата система. Това беше авторският му принос. Останалото бяха представените от него факти, които изграждаха ядрото на книгата. Ставаше дума за журналистическо разследване от най-висока класа.
През изминалите месеци Микаел научи три неща за Даг – че е съвестен журналист, умее да се аргументира и не се впуска в мрачната реторика, която разводнява много други репортажи на социална тематика. Книгата не беше просто репортаж – тя слагаше началото на война. Микаел се усмихна. Даг Свенсон бе с около петнайсет години по-млад от него, ала притежаваше същата страст, с която някога самият Микаел бе тръгнал на война срещу некадърните икономически журналисти и бе написал скандална книга. Все още имаше редакционни колегии, които не му бяха простили за нея.
Книгата на Даг Свенсон трябваше да е добра от първата до последната страница. Трудове, които разбунват духовете по този начин, или трябва да са изпипани до последния детайл, или изобщо не бива да се публикуват. Даг Свенсон се бе справил на 98 процента. В текста му все още имаше уязвими места, които изискваха допълнителна работа, както и твърдения, които не бе доказал достатъчно категорично, поне според критериите на Микаел.
Към пет и половина той издърпа чекмеджето на бюрото си и извади цигара. Ерика Бергер бе въвела пълна забрана за пушене в редакцията, ала сега беше сам, а и никой нямаше да работи през почивните дни. Микаел продължи да се труди над ръкописа още четирийсет минути, след което прибра листовете и остави поредната глава на работната маса на Ерика Бергер за контрол. Даг Свенсон бе обещал да му изпрати окончателната версия на последните три глави на следващия ден, което щеше да позволи на Микаел да прегледа материала през уикенда. Бяха планирали среща във вторник след Великден. Тогава Даг, Ерика, Микаел и редакционният секретар Малин Ериксон трябваше да се срещнат, за да обсъдят книгата и статиите в броя на „Милениум“. След това щеше да им остане единствено да подготвят оформлението, което бе задача на Кристер Малм, и да изпратят книгата в печатницата. Микаел дори не взе оферти от различни печатници – смяташе отново да прибегне до услугите на Халвигс Реклам в град Моронгова, където бе отпечатал книгата си за аферата „Венерстрьом“. Не бяха много печатниците, които предлагаха такова обслужване и цени.
МИКАЕЛ СИ ПОГЛЕДНА часовника и си позволи да изпуши още една цигара. След това седна до прозореца и погледна надолу към улица Йотгатан. Замислено плъзна език по раната от вътрешната страна на устната си. Бе започнала да зараства. За хиляден път си зададе въпроса какво точно се бе случило пред жилищната сграда на Лисбет Саландер на улица Лундагатан.
Знаеше със сигурност единствено, че Лисбет Саландер е жива и се е върнала в града.
През изминалите дни всеки ден се бе опитвал да се свърже с нея. Изпрати ѝ писма на същия електронен адрес, както преди година, но не получи отговор. Отиде и до Лундагатан. Бе започнал да се отчайва.