Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Той беше толкова разпален, толкова обсебен... той просто беше такъв. И в същото време го гледах като омагьосана. Не можех и не исках да погледна встрани. Той съвсем искрено и страстно желаеше това от мен. Спря да говори и ме погледна.
- Следиш ли мисълта ми? прошепна. Гласът му бе натежал от чувство, топъл и съблазнителен. Приближи чашата до устните си, без да откъсва очи от мен.
Келнерът дойде до вратата и Крисчън му кимна, че може да разчисти масата.
- Искаш ли още вино?
- С кола съм.
- Вода?
Кимнах.
- Газирана или обикновена?
- Газирана.
Сервитьорът изчезна.
- Много си мълчалива каза тихо той.
- За сметка на това ти си доста многословен.
Той се усмихна.
- Дисциплина. Границата между болката и удоволствието е много тънка, Анастейжа. Те са двете страни на една и съща монета. Мога да ти покажа какво огромно удоволствие има в болката. Не ми вярваш сега, но пак опираме до това дали ми имаш доверие. Ще има болка, но няма да има болка, която да не можеш да понесеш. И ето, пак трябва да ми се довериш в това. Имаш ли ми доверие, Ана? Ана!
- Да отговорих, без да мисля, но истината беше, че да... аз му вярвах.
- Тогава въздъхна той облекчено останалото са само подробности.
- Важни подробности.
- Добре, нека минем през тях поред.
Думите му кънтяха в главата ми, заливаха съзнанието ми като потоп и давеха мислите ми. Не знаех как ще смеля цялата тази информация. Сервитьорът се върна с основното ястие треска, аспержи, мачкани картофи и сос холандез. Никога не бях изпитвала по-силно нежелание, дори отвращение при мисълта за храна.
- Надявам се, че обичаш риба каза Крисчън.
Погледнах яденето и веднага отпих от водата. Сгреших, че не
бях поръчала вино.
- Да поговорим за правилата. Според теб начинът на хранене, който изисквам от теб, е основното, което може да развали договора, така ли?
-Да.
- Мога ли да предложа така: поне три яденета на ден.
- Не. Тук няма да отстъпя. Никой не може да ми диктува какво да ям и кога. Как да се чукам да, но как ям!? Няма начин!
- За мен е изключително важно да знам, че не си гладна. Той присви устни.
Какво беше това нещо с яденето?
- Ще се наложи да ми се довериш.
Той ме гледа дълго, после някак се отпусна и каза:
- Туш, госпожице Стийл! Отказвам се да споря за яденето и за съня.
- Защо не мога да те гледам в очите?
- Това е нещо специфично при доминантно-подчинените връзки. Ще свикнеш с това.
Дали?
- Защо не мога да те докосвам?
- Защото не може.
Лицето му изразяваше решителност, дори инат.
- Заради госпожа Робинсън ли?
Той ме изгледа много учудено.
- Как пък ти хрумна това? И още докато го изричаше, сякаш разбра. Мислиш, че тя ме е травматизирала ли?
Кимнах.
- Не, Анастейжа, причината не е в нея. Освен това тя не би се съобразила с такова нещо.
О, така ли? А аз трябваше да се съобразявам?
- Значи няма нищо общо с нея?
- Не, Анастейжа. И не искам самата ти да се докосваш.
„Моля? А, да, клаузата с мастурбацията".
- Питам само от любопитство. Защо?
- Защото искам цялото удоволствие, което изпиташ, да бъде за мен каза той леко пресипнало, но съвсем категорично.
Сега вече нямах отговор. От една страна „Искам да хапя тази устна", от друга храната и сънят. Но той щеше постепенно да се наложи и там. А още не бяхме обсъждали дискусионните ограничения. Не бях сигурна, че мога да говоря за това на масата. Изобщо не бях сигурна, че мога да говоря за това лице в лице с него.
- Май много материал ти дадох за размисъл.
- Така е.
- Искаш ли да минем през дискусионните ограничения?
- Не и докато се храним.
Той се усмихна и попита:
- Гнус ли те е да говориш за това? Или си по принцип гнуслива?
- Нещо такова.
- Не яде много.
- Стига ми.
- Три стриди, четири хапки риба и едно късче аспержа. Никакви картофи, никакви ядки, никакви маслини, а не си яла цял ден. И казваш да ти имам доверие!
„Господи, броил ми е хапките!"
- Моля те, Крисчън, не всеки ден водя такъв разговор.
- Искам да си здрава, Анастейжа.
- Знам.
- Добре. Сега вече мога да обеля... тази рокля от тялото ти.
Преглътнах. Да обели от тялото ми роклята на Кейт! Усетих
силен спазъм от желание в слабините си. Мускулите, с които