Петдесет нюанса сиво

- Не съвсем засмя се той.

- Как ги намираш тогава?

- Това ли дойде да обсъждаш? Или да минем по същество? Към твоите въпроси, както ги наричаш.

Преглътнах. Дали му имах доверие? Дали опираше само до това? Със сигурност това е нещо, което включва усилията на двете страни. Спомних си как се ядоса, когато се обади Хосе.

- Гладна ли си? попита той.

„О, не, не и храна. Не сега!"

-Не.

- Яла ли си днес?

Гледах го дълго, преди да отговоря. Отговорът ми никак нямаше да му хареса.

- Не казах много тихо.

Очите му се свиха.

- Трябва да се храниш, Анастейжа. Можем да се нахраним тук или в апартамента ми горе. Къде предпочиташ?

- Мисля, че трябва да останем тук, на неутрална територия.

Той се усмихна сардонично.

- Мислиш ли, че това би ме спряло? каза нежно и улових в гласа му чувствено предупреждение.

Преглътнах и едва измънках:

- Надявах се.

- Ела, резервирал съм отделна стая за хранене. Няма да има публика.

Усмихна се загадъчно, подаде ми ръка и ми напомни да си взема виното.

Сложих ръка в неговата и се измъкнах от сепарето. Той ме хвана за лакътя и ме поведе към мецанина. Един млад служител в изрядна униформа се приближи към нас.

- Господин Грей, моля, последвайте ме.

Тръгнахме след него през салон с плюшени столове и канапета и стигнахме до малка уютна и доста отдалечена стая. Под красивия лъскав полилей масата бе застлана с бяла памучна покривка, бяха наредени кристални чаши, сребърни прибори и по средата букет бели рози. Имаше нещо старомодно и много очарователно в тази облицована с дърво стая. Сервитьорът дръпна един от столовете, за да седна, и постави салфетката в скута ми. Крисчън издърпа стола си и седна срещу мен. Погледнах го скришом.

- Не хапи тази устна прошепна той.

Дори не знаех, че я хапя! „По дяволите! Стига вече!"

- Поръчах за двамата. Надявам се не възразяваш.

Честно казано изпитах облекчение. Не бях сигурна дали съм в състояние да взема и половин решение.

- Няма проблем казах.

- Хубаво е да се отбележи, че можеш да се съгласяваш от време на време. Така! Докъде бяхме стигнали?

- По същество. Отпих отново. Крисчън Грей вървеше много добре с вино. Спомних си последната глътка вино, която изля в пъпа ми, и се изчервих.

- Да, твоите въпроси. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади лист. Моят имейл.

- Точка 2. Съгласен съм. Това е в полза на двама ни и облагодетелства и двама ни, затова ще го поправя.

Не можех да повярвам, че наистина ще го гледаме точка по точка. Аз просто не бях толкова смела. Бях много отворена в интернета, но лице в лице... А той изглеждаше така откровен и открит. Опитах да се подсиля с още една глътка вино. Крисчън продължи:

- Моето сексуално здраве. Нито една от предишните ми партньорки не е имала кръвопреливане. На всеки пет месеца си правя профилактични прегледи във връзка с всички възможни здравословни рискове, които споменаваш. Последните ми тестове са отрицателни и съм чист в това отношение. Никога не съм употребявал наркотици. Всъщност съм много яростен противник на наркотиците. Имам политика във фирмата си и не назначавам и не толерирам хора, които вземат наркотици. Настоявам да бъдат правени внезапни кръвни проби за употреба на наркотици.