Петдесет нюанса сиво

Обадих се на Рей. Канеше се да гледа мач. Слава богу! Разговорът ни беше кратък. Щял да пътува до града в четвъртък за дипломирането. Искал след това да отидем да вечеряме. Сърцето ми се пълнеше с любов, докато говорех с Рей, и грамадна буца заседна в гърлото ми. Той беше моята единствена стабилна опора през всичките възходи и падения на майка ми. Връзката ни беше толкова ценна. Макар че не ми беше роден баща, винаги се бе държал е мен като със свое собствено дете. Нямах търпение да го видя. Това, от което се нуждаех сега, бе тихото му, но окуражаващо присъствие. Не го бях виждала толкова време!

С Кейт започнахме да опаковаме останалите неща. Бяхме отворили бутилка евтино червено вино. Когато най-сетне се добрах до леглото, почти всичко бе опаковано. Усетих някакво неочаквано спокойствие. Исках да се наспя добре. Мушнах се в леглото и заспах на мига.

Пол се бе върнал от Принстън, преди да замине за Ню Йорк, където започваше стажът му в някаква финансова компания. Цял ден вървя след мен из магазина да ме кара да излизаме. Почваше да ми лази по нервите.

- Пол, за стотен път ти казвам, имам среща тази вечер.

- Нямаш никаква среща. Казваш го, за да ме разкараш. Винаги казваш така.

„Да, мислех че ще се усетиш, че твоята няма да я бъде!"

- Пол, никога не съм намирала идеята да излизам с брата на шефа си за добра.

- Ти приключваш тук в петък, нали? И утре не си на работа.

- И в събота съм вече в Сиатъл, а скоро ти ще си в Ню Йорк. Много добро разстояние. И да искахме, нямаше да постигнем по-голяма дистанция един от друг. И както ти казах, имам среща тази вечер. Не се шегувам.

- С Хосе?

-Не.

- Че с кого тогава?

- Ох, Пол... Въздъхнах, наистина уморена от спора. С Крисчън Грей казах, без да крия раздразнението си. Но ефектът беше поразителен. Той отвори уста, опита се да каже нещо, не успя и продължи да ме гледа и да мърда уста като риба на сухо. Кажи на някой това име и гледай сеир. Загубват и ума и дума

- Имаш среща с Крисчън Грей? каза доста след това, все още шокиран и с много голяма доза подозрение в гласа.

-Да Ясно. Изглеждаше определено потресен, смазан, но някъде дълбоко в себе си се зачудих и никак не ми хареса, че това го изненада чак толкова. Моето друго аз му размаха среден пръст.

След този разговор той ме остави на мира, изцяло ме игнорира и точно в пет излетях от вратата.

Кейт ми бе дала две рокли и два чифта обувки за тази вечер и за следващия ден за церемонията. Щеше ми се да имам повече желание да се обличам като дама, и другите там неща с дрехите, като при другите момичета, но просто това не беше моята страст. „Каква е твоята страст, Анастейжа?" каза в съзнанието ми нежният глас на Грей. Опитах да си успокоя нервите и в крайна сметка реших да облека роклята с цвят на синя слива. Беше леко делова и не съвсем младежка. Но пък в крайна сметка отивах на преговори.