Петдесет нюанса сиво

„Че как така може да е сигурен?"

- Мога да съм сигурен...

„Еба ти! Тоя отговаря на въпрос, който още не съм задала! Да не би да може да чете и мисли?"

- ... защото тялото ти те издава. Притискаш бедрата си едно в друго, изчервила си се и дишането ти се промени.

Стига, това вече беше прекалено.

- Как разбра за бедрата ми? попитах много тихо и с недоверие. Та бедрата ми бяха под масата.

- Усетих покривката на масата да мърда. Предположението ми се базира на години опит. Но съм прав нали?

Изчервих се пак и отново загледах пръстите си. Това, което ме спираше в тази игра, беше, че само той разбира и знае правилата. Бях прекалено наивна и неопитна. Единственият човек, с когото можех да направя някаква база за сравнение, беше Кейт, а тя не позволяваше на никой да й се качи на главата. Разбира се, можех да ползвам за база и моите героини. Елизабет Бенет щеше да полудее от гняв, Джейн Еър би била прекалено изплашена, а Тес щеше да се предаде, като мен.

- Не съм си изяла рибата.

- Предпочиташ студена риба пред мен?

Вдигнах рязко глава и го погледнах. Очите му горяха, погледът му се топеше в собствения си пламък. Сребистосива неконтролируема страст.

- Мислех, че искаш да си изяждам всичко в чинията.

- Точно в този момент не давам пукната пара за чинията ти.

- Крисчън, ти просто играеш нечестно.

- Знам. Винаги съм играл така.

Моето друго аз ми се нацупи. Можеш да го направиш. Можеш да изиграеш този секс бог с правилата на неговата игра. Мога ли? Е, да пробваме. Нямах никакъв опит в тази игра. Взех едно парче аспержа и без да откъсвам поглед от него, захапах устната си. После, много бавно, поставих връхчето на аспержата до устните си и го засмуках.

Очите му се разшириха, съвсем леко, за секунда, но това не ми убягна.

- Какво правиш, Анастейжа?

Захапах връхчето.

- Ям си аспержата.

Крисчън се размърда в стола.

- Мисля, че си играете с мен, госпожице Стийл.

- Просто довършвам вечерята си, господин Грей казах съвсем невинно.

Точно в този момент сервитьорът почука и влезе, без да чака разрешение. Хвърли бегъл поглед към Крисчън, който го изгледа недоволно, но в крайна сметка възвърна любезното си изражение и кимна вежливо към чиниите на масата. Сервитьорът просто развали магията, а аз се хванах за този ценен миг, за да сляза на земята. Трябваше да си тръгна. Тази среща щеше да свърши само по един начин. А след такъв напрегнат разговор имах нужда от някаква граница. Тялото ми копнееше за допира му, но съзнанието ми се бунтуваше. В момента исках да съм далеч от него. Още не бях взела решение, а целият сексапил, който излъчваше той, никак не улесняваше нещата.

- Искаш ли десерт? попита той. Джентълмен, както винаги, но очите му горяха.

- Не, благодаря. Мисля, че е време да тръгвам. И пак погледнах пръстите си.

- Да тръгваш? Беше повече от изненадан и дори не се постара да го прикрие.

Сервитьорът бързо се изнесе.

- Да казах убедена, че това е правилното решение. Ако останех в тази стая с него, той щеше да ме чука. Станах. И на двамата ни предстои утрешната церемония.