Петдесет нюанса сиво

Крисчън се бе облегнал на бара и пиеше бяло вино. Беше с бяла риза, черни джинси, черна вратовръзка и черно сако. Косата му както винаги разрошена. Въздъхнах. Останах на входа няколко секунди, за да се насладя на гледката. Той погледна доста нервно към входа, видя ме и застина. После замига, все едно тъкмо ставаше от сън, усмихна се бавно, мързеливо, отвратително секси и аз, като другите, си глътнах езика. Огромната защитна стена в мен започна да се топи на мига. С огромни усилия се съсредоточих върху няколкото крачки, които трябваше да измина, без да си хапя устната и без да падна, качена на тези токчета. Все пак да не забравяме, че става дума за Анастейжа Стийл, родена в село Два леви крака и отраснала в съседното Две леви ръце. Той тръгна с цялата си грация към мен.

- Изумителна си! Наведе се и леко ме целуна по бузата. Госпожица Стийл в рокля!

Поведе ме към сепарето и повика сервитьора.

- Какво ще пиеш?

Усмихнах се срамежливо, докато сядах и се намествах с тъпата рокля. Този път поне ме попита.

- Каквото поръчаш за себе си.

„Виждаш ли! Значи можело да се държиш възпитано".

Той се засмя, поръча още една чаша от каквото вино пиеше и се настани срещу мен..

- Тук имат изключително добра изба. Сложи лакти върху масата и сключи пръсти пред устата си, а в очите му видях някаква нова, жива емоция, но нямах грам идея какво беше това. Усетих познатото сгърчване в слабините, все едно от него се зареждах с електричество. Наместих се под зоркото му око, сърцето ми биеше така, че можеше да се види с просто око как скача из гърдите ми. Непременно трябваше да запазя самообладание.

- Нервно ли ти е? попита нежно той.

-Да.

Той се наведе към мен и каза заговорнически:

- И на мен.

Той? Нервен? Изключено! Мигах изумено, а той само се усмихна с ослепителната си усмивка. Сервитьорът дойде и донесе виното ми, малка чинийка с маслини и още една с ядки.

- Как мислиш да обсъдим нещата? попитах. Един по един ли ще разглеждаме моите въпроси?

- Както винаги сте нетърпелива, госпожице Стийл.

- А какво ще кажете за времето днес?

Той се усмихна, ловките му пръсти уловиха една маслина и я метнаха в устата му. Тя потъна в нея като топка в дупка за голф. Очите ми бяха заковани за тази уста, която бе докосвала... цялото ми тяло. Изчервих се.

- Мисля, че времето днес е изключително благоприятно засмя се той.

- Подигравате ли ми се, господин Грей?

- Така е, права сте, госпожице Стийл.

- Знаеш, че този договор не подлежи на законно разглеждане от законодателната система, нали?

- Разбира се, госпожице Стийл. Напълно съм наясно.

- Щеше ли да ми кажеш това на някой етап от... развитието?

Той се намръщи.

- Ако мислиш, че съм имал намерение да те принудя по някакъв начин да подпишеш нещо или да правиш нещо, без да го желаеш, и след това да се преструвам, че имам някаква законна сила да те притежавам, тогава...