Петдесет нюанса сиво

- Не. Бяха първото нещо в менюто. Нямам нужда от афродизиак, когато съм край теб. И ти перфектно го знаеш. Ти реагираш на моето присъствие по същия начин каза простичко и съвсем открито той. И така, докъде бяхме стигнали? Погледна имейла ми и си взе още една стрида. Да ми се подчиняваш във всичко. Да, искам да го правиш. Имам нужда да го правиш. Мисли за това като за роля, Анастейжа.

- Страхувам се, че можеш да ме нараниш.

- Как да те нараня?

- Физически. „И емоционално", добавих наум.

- Наистина ли мислиш, че съм способен да направя такова нещо? Да премина граница, която ще е болезнена за теб?

- Спомена, че си наранил някого преди.

- Да. Но беше много отдавна.

- Как стана?

- Окачих я на тавана в стаята с играчките. Всъщност това е единият от въпросите ти. Карабините и халките служат за това за окачване за китките или за глезените с помощта на въже. Едно от въжетата беше затегнато доста здраво и...

Вдигнах ръка.

- Не искам да знам нататък. Значи няма да правиш това с мен?

- Не и ако не искаш. Може да го включиш към категоричните ограничения.

- Добре.

- Така, по-нататък. Можеш ли да се научиш да изпълняваш? Можеш ли да се справиш с това?

Гледаше ме и изучаваше всяко движение на лицето ми. Секундарникът цъкаше.

- Бих могла да опитам прошепнах.

- Добре усмихна се той. Сега за срока. Един месец вместо три. Това е ужасно малко, особено ако искаш да идваш само три пъти в месеца. Не мисля, че е по силите ми да издържа толкова дълго без теб. То сега едва успявам да дочакам... И някак внезапно спря.

Не можел да издържи без мен? Това пък какво означаваше?

- Какво ще кажеш един уикенд да идваш за ден по-малко и да се виждаме някъде по средата на седмицата след това?

- Добре.

- И наистина те моля, нека опитаме за три месеца. Знаеш, че винаги можеш да си идеш, ако усетиш, че не е за теб.

- Три месеца? Чувствах се като вързана за релсите на железопътна линия. Отпих още една глътка вино и взех още една стрида. Почваха да ми харесват.

- Толкова за притежанието. Приеми, че е просто терминология и в крайна сметка опира до принципа на изпълнение и подчинение. Това би ти послужило да придобиеш нужната нагласа, да разбереш кой съм аз за теб и с това съзнание да прекрачиш прага на дома ми. Да знаеш, че аз ще правя с теб това, което харесвам да правя. И ти следва да приемеш това и да желаеш да го направиш за мен. Ето защо трябва да ми вярваш. Ще те чукам по всяко време, на всяко място и по начин, който намеря за удачен и удовлетворителен за мен. Ще те дисциплинирам, защото няма начин да не направиш грешки. Ще те науча как да ми доставяш удоволствие. Но аз напълно съзнавам, че това е нещо съвсем ново за теб. Затова ще започнем много бавно и аз ще ти помагам. Ще разработваме заедно различни варианти. Искам да ми се довериш, но също така знам, че първо трябва да спечеля доверието ти. И ще го направя.