Петдесет нюанса сиво

- Говорихме за много неща. Знаеш какъв е капризен с храната. Обаче много хареса роклята ти. Чайникът завря и отидох да си направя чай. Искаш ли чай? Искаш ли да ми прочетеш речта си за днес?

- О, да, моля те. Снощи бях в „Бека" и я правих там. Ще ида да я взема. Да, сипи ми чай. И изхвърча от кухнята.

Как успях да я разсея, не знам! Сложих филия в тостера. Изчервих се при спомена за... реалистичния ми сън. Какво беше това?

Обмислях всички възможни варианти. Бях толкова объркана. Неговото предложение за връзка или по-скоро предложение за работа. Имаше работно време, работна характеристика и доста подробни описания на задълженията и наказанията при неизпълнение на задълженията. Не си бях представяла първата си романтична връзка така, но да, разбира се, той не беше по романтиката. Ако му кажех, че искам повече от това, което ми предлага, той най-вероятно щеше да откаже и можех да наруша правилата му, а това, от което най-много се опасявах, беше, че може да го загубя. Не бях и сигурна, че имам смелостта да бъда нечия робиня. Камшиците и тези бастуни ме отвращаваха. По принцип съм страхлива, не понасям физическа болка и мога да направя чудеса, за да я отбягна. Сетих се за съня си. Така ли щеше да е? Моето друго аз подскачаше весело и кряскаше: „Да, да".

Кейт се върна с лаптопа си. Съсредоточих се върху тоста и с половин ухо заслушах речта й.

Когато Рей дойде, бях облечена и готова. Отворих вратата и той беше там в малко неугледния си костюм. Заля ме такава силна любов и благодарност към този съвсем обикновен и добър човек. Хвърлих се на врата му. Доста нетипична за мен проява на чувства. Това го стресна и обърка.

- Е, Ани, и аз се радвам да те видя каза той и на свой ред ме прегърна. После се отдръпна леко и ме огледа.

- Ей, дете, наред ли е всичко?

- Разбира се, татко. Не може ли едно момиче да се зарадва на старчето си?

Той се усмихна с всичките радостни бръчици около очите си и влезе с мен във всекидневната.

- Добре изглеждаш.

- Роклята е на Кейт отговорих и погледнах надолу към сивата рокля от шифон с голи рамене и презрамка през врата.

- Къде е Кейт?

- В университета. Трябваше да отиде рано. Ще изнася реч.

- Да тръгваме ли и ние тогава?

- Имаме половин час, татко. Искаш ли чай? И може през това време да ми разкажеш как са всички в Монтесино. Как беше по пътя? Имаше ли много движение?

Рей паркира и тръгнахме с тълпата към салона. Повечето бяха студенти в червено-черни тоги.

- Успех, Ани! Изглеждаш ужасно изнервена. Трябва ли да правиш нещо?

От всички дни в целия ни съвместен живот Рей бе избрал точно днешния, за да проявява наблюдателност!

- Не, татко, просто днес е голям ден за мен казах. Всъщност мислех само за едно щях да го видя.

- Моето малко момиче вече се дипломира. Гордея се с теб, Ани!

- Благодаря ти, татко казах с любов.

Салонът беше претъпкан. Рей отиде да седне с другите родители. Запробивах си път към моето място. Бях с черна тога и шапка. Така поне се чувствах анонимна и защитена. Сцената беше празна. Нервите ме тресяха яко. Едва дишах, сърцето ми блъскаше като лудо. Той беше някъде тук. Чудех се дали Кейт е говорила него и дали го е разпитвала. Седнах сред групата студенти, чиито фамилни имена започваха със С. Бях на втория ред, с което ставах още по-незабележима. Обърнах се и видях Рей. Помахах му. Той вдигна палец окуражително. Облегнах се и зачаках.