Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Има много причини да регистрираш компанията си в офшорна зона, а избягването на данъци не е незаконно. Въпрос на здрав разум.
— Ще ви кажа какво е здрав разум — обеща Коваленко. — Би било проява на здрав разум да проучвате клиентите си. Случвало ли ви се е някога?
Бърк поклати глава.
— Не ви влиза в работата? — предположи Коваленко.
— В интерес на истината — да.
Коваленко издаде дълбок гърлен звук, който много приличаше на ръмжене, помисли си Бърк.
— Между другото — изръмжа Коваленко — помолихме шефа на полицията в Белград да навести „Еспланада“.
— Браво — каза Бърк. — Аз бих направил същото.
— За ваша информация, нашият господин Д’Анкония останал там две седмици, а след като си тръгнал… край. Повече никой не го видял.
На Бърк му хрумна една идея.
— А паспортът му? В досието има фотокопие, мисля. Няма ли…
— Адрес за спешна връзка?
Бърк кимна.
— Сетихме се за това — увери го Коваленко. — Адресът, посочен в паспорта, е адрес на един ресторант в Сантяго. „Ел Поло Локо“. Което означава… — Той се обърна към Дохърти. — Бихте ли ни казали какво означава, инспекторе?
— Разбира се — каза Селяндура. — Означава „Лудото пиле“. Адресът за спешна връзка е „Лудото пиле“ в Сантяго, Чили.
— Предполагам, не сте си направили труда да проверите адреса? — обърна се Коваленко към Бърк.
— Да — каза той. — Не го проверих.
— Той просто е влязъл в офиса ви, свършил си е работата и е излязъл — нали?
— Нещо такова — отвърна Бърк.
— И нищо друго не си спомняте?
— Нека помисля — каза Бърк.
Но когато затвори очи, за да се концентрира, установи, че е капнал от умора. Прозявката се надигна сякаш от цялото му тяло. Опита се да я потисне, но не успя. Изтощението заради часовата разлика го заля изведнъж. Което, незнайно защо, окончателно вбеси Коваленко.
— Дайте си паспорта!
— Какво?
— Паспорта!
Бърк извади паспорта си от джоба и го подаде на агента от ФБР. Коваленко отвори дипломатическото си куфарче. Извади отвътре метален печат и мастилен тампон, притисна печата в тампона, после го удари ядно върху страницата със снимката на Бърк.
Бърк ахна.
— Какво правите!?
— Визирам паспорта ви — каза под нос Коваленко и извади химикалка от джоба си, за да впише датата на визирането и да се подпише. После метна паспорта към Бърк, но така, че да не стигне до него. Бърк се наведе да вземе паспорта си от пода и го отвори. Напреко на страницата, с червени букви, се мъдреше печат:
ВАЛИДЕН САМО ЗА ПЪТУВАНИЯ ДО САЩ
— Чакайте малко — възкликна Бърк. — Нямате право!
— Напротив — каза ухилен агентът на ФБР.
— Но… защо?
Отговори му Дохърти.
— Защото бихме искали да сте тук по време на процеса. За да дадете свидетелски показания.
— Какъв процес? — попита Бърк.
Коваленко се усмихна.
— Република Ирландия срещу Ахерн.
Бърк примигна.
— Ахерн? Томи пък какво общо има? И знае ли, че го съдят?
— Получил е призовката си преди час — обяви Коваленко.
— За какво? По какво обвинение?
Ред беше на Дохърти и по всичко личеше, че му е приятно.
— Пране на пари.
— Ама вие… какво? Полудяхте ли?! Томи няма нищо общо. Аз се занимавах с регистрацията — от началото до края. Томи дори не се е срещал с клиента!
Коваленко сви рамене.
— Е, да, но на вратата стои неговото име.
Бърк скочи от стола си като да беше на пружини и се хвърли към агента от ФБР. Коваленко се дръпна рязко назад и колелцата на стола изскърцаха по пода. Дохърти се метна на гърба на Бърк, стисна го в мечешка прегръдка и го дръпна настрани.
Коваленко седеше на стола си с гръб до стената и си разтриваше лакътя.
— Браво бе. Ще ме нападаш.
Бърк го изгледа от главата до петите.
— Да — каза той. — Направо да не повярваш.
22.
Направо не е за вярване, мислеше си Бърк.
Компанията — затворена, паспортът му — прецакан, Стария — подсъдим… и всичко това защото онова копеле Коваленко е фен на Айн Ранд и мрази офшорните компании. Идеята, че той и Томи са по някакъв начин свързани с Д’Анкония, който и да беше Д’Анкония, си беше направо смехотворна. Бърк почти не помнеше онзи тип. Истинският проблем беше в непонятната неприязън на Коваленко към самия него. Не беше за вярване и толкова. Просто и сложно едновременно.
Бърк открай време беше трън в очите на хора като Коваленко, хора с власт, които носеха самодоволството си като медал за храброст. Явно имаше нещо в поведението на Бърк, в очите му, в стойката му, ако щете, което просто ги… влудяваше. Би било смешно, ако не беше тъжно. Би било дарба… ако по правило не свършваше зле.