Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Какви стари приятели? — попита тя с внимателно преценен неутрален тон.
— Бък и Матю Ласитър. — Марла вече бе в кухнята и проверяваше мидената яхния, която бе оставила да се подгрява на печката. — И техният спътник Лару. Доста интересен образ, нали, Рей?
— И още как. — Рей продължаваше да се усмихва жизнерадостно. Така и не бе намерил сгоден случай да спомене пред Марла факта, че Тейт се бе противопоставила на подновеното съдружие. — Много ще ти хареса, Тейт. Ще оставя нещата ти в твоята стая. — И избяга.
— Къде е Бък? — попита Тейт майка си. Макар да бе влязла в кухнята, хвърляше по едно око през прозореца към хамака отвън.
— О, тук някъде е. — Тя опита яхнията и кимна одобрително. — Изглежда много по-добре в сравнение с последния път, когато го видяхме.
— Пие ли?
— Не. Нито капка, откакто е тук. Седни, слънчице. Ей сега ще ти сипя една чиния.
— По-късно. — Тейт изправи рамене. — Май е по-добре да подновя познанствата си.
— Чудесна идея. Кажи на Матю, че обядът е готов.
— Добре. — Смяташе да му каже много повече от това.
Пясъкът и меката трева заглушаваха стъпките й. Макар Тейт да бе сигурна, че той нямаше да помръдне дори да бе марширувала под звуците на духов оркестър. Слънцето го къпеше в лъчите си. „Красива гледка“ — вбесена си помисли тя.
Той наистина беше красив. Никаква обида и никакво презрение не можеха да отрекат този факт. Косата му беше разрошена и очевидно отдавна не бе виждала бръснар. Лицето му бе отпуснато в съня, великолепните линии на устата му бяха смекчени. Като че ли бе малко по-слабо отколкото преди осем години, бузите му малко по-хлътнали. И това само увеличаваше моменталния сексапилен ефект, който я удари като юмрук в стомаха. Тялото му бе стегнато, атлетично и изглеждаше твърдо като гранит под срязаните дънки и избелялата тениска.
Тя подробно го огледа, без да бърза, като внимателно проследяваше собствените си реакции, както би проследила лабораторен експеримент. Първоначално ускоряване на пулса може би, отсъди тя. Но това бе естествената реакция на всяка жена при вида на поразително красиво животно.
Бе доволна да докладва, че след първоначалното присвиване на вътрешностите не бе почувствала друго, освен раздразнение, негодувание и добрия старомоден гняв при факта, че го намира заспал в собствената си градина.
— Ласитър, копеле такова!
Той не помръдна. Гърдите му все така се надигаха и спадаха ритмично. Със зловеща усмивка тя заби пети в меката пръст, хвана ръба на хамака и напрегна мускули.
Матю се събуди по средата на кълбото си във въздуха. За миг зърна тревата, която се надигаше към него, и инстинктивно размаха ръце да омекоти сблъсъка. Изръмжа, когато се удари в земята, и изпсува, когато острата игличка на един трън се заби в палеца му. Замаян, той разтърси глава. Отметна косата си, завъртя се и седна на земята.
Първото нещо, което видя, бяха нечии малки, тесни стъпала, обути в удобни и износени високи кецове. Последваха ги краката. Следваха ги дълго. Дълги, женски и прекрасно оформени, в плътно прилепващ черен клин. При други обстоятелства би отделил много време да ги разучава със задоволство.
Премести погледа си малко по-нагоре и срещна една черна мъжка риза, която покриваше ханш, който определено не беше мъжки. Прекрасните високи гърди придаваха на ризата приятни извивки.
После и лицето.
Соковете, раздвижени от гледката на тялото, възвряха моментално.
Променила се беше. „Не е честно“ — помисли си той. Поразително. Направо ти пълни устата със слюнка. Докато на двайсет бе свежа, нежна и сладка, то жената, в която се бе превърнала, ти спираше дъха.
Кожата й бе като слонова кост, почти прозрачно чиста, с едва доловим оттенък на розово. Неначервените й устни бяха пълни, чувствени и стиснати в ядна муцунка, от която устата му пресъхна. Оставила бе косата си да порасне и сега тя бе пристегната назад в делова конска опашка, която откриваше лицето й. Очите й горяха гневно.
Осъзнавайки, че е на ръба да я зяпне като последния глупак, Матю се изправи и като един вид защита килна глава настрани и й отправи бърза, небрежна усмивка.
— Здрасти, Червенушке. Отдавна не сме се виждали.
— Какво, по дяволите, правиш тук и защо оплиташ родителите ми в абсурдните си планове?
Той нехайно се облегна на едно дърво. Коленете му се подгъваха.
— И аз се радвам да те видя — сухо каза той. — Не си разбрала. Плановете са на Рей. Аз само се включих в изпълнението им.
— По-вероятно си се включил в измамването му. — Отвращението се надигна в гърдите й като фонтан. Не бе възможно да го преглътне. — Съдружието се развали преди осем години и така ще си остане. Искам да се върнеш обратно в дупката, от която си изпълзял, където и да е тя.