Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
„Само ме е използвал“, помисли си Беки и се разплака наистина. Беше прекалено интелигентна, за да се преструва, че не го разбира. Телефонът във всекидневната й звънна, но тя не му обърна внимание. Нямаше да позволи Рупърт да види колко много е означавал за нея.
Беки не очакваше Рупърт да се откаже лесно. На следващата сутрин й доставиха пет пъти цветя, като се редуваха червени и бели рози, по две дузини във всеки букет. Тя повика такси и нареди да отнесат цветята в кардиологичното отделение на болница „Нъфийлд“. Вместо да я разплакват, там розите можеха да зарадват някого.
Обади се в офиса и им каза, че няма да ходи на работа до края на седмицата.
— Лорд Ланкастър се обади да ви потърси, госпожице Ланкастър — осведоми я Елън. — Продължава да звъни. Какво да предам?
— Елън, ако обичаш, предай му, че ще се върна на работа в понеделник! — твърдо нареди Беки.
— Но къде ще бъдете? — настоятелно попита Елън.
— Извън офиса — отвърна Беки и затвори.
Събра малко багаж в един куфар, заключи вратата и излезе на улицата. Тук минаваха автобуси директно за гара „Виктория“ и следващият щеше да дойде след десет минути. Не можеше да направи нищо за сърцето си. Можеше единствено да се захване за работа.
Беки вървеше по калния тротоар на автогарата, като внимаваше къде стъпва, за да не изцапа обувките си, отиваше към ъгъла, за да хване такси. По време на пътуването бе мислила много и макар да се чувстваше зле заради Рупърт, усети и лек срам. След девет месеца в Англия все още не бе идвала в централните офиси на бащината си компания.
Беше позволила на Виктория, Хенри и Рупърт да я държат настрана. Беше се оставила да я съветват адвокати, бе чела доклади за състоянието на фирмата и най-накрая бе поела контрол над най-малката и незначителна част от нея. Но не бе направила нищо, за да се наложи.
Баща й бе завещал всичко на нея и се бе борил дълго време с братовчед си, а по своя вина тя бе станала пионка в ръцете на побелели мъже в костюми.
Чия бе грешката, че стои на заден план? Само нейна.
„Не се чувствах готова. Не се чувствах достатъчно голяма — призна си Беки, докато лъскавата черна кола се промъкваше под дъжда по лондонските улици. — Една част от мен все още е детето, което играеше тенис и излизаше на разходка с яхта. На двадесет и една повечето младежи отиват в колеж или прекъсват следването си, заживяват самостоятелно и опитват наркотици. Оставих се да ме убедят, че по-възрастните трябва да вземат всички решения, но баща ми е решил, че трябва да го наследя на двайсет и една, а не на трийсет и една.“
Е, това сега оставаше в миналото. Шарън имаше право. Трябваше да престане да си намира оправдания.
„Ланкастър Холдингс“ разполагаше с голяма модерна сграда на върха на стръмна павирана уличка, която слизаше към Темза. Намираше се точно в сърцето на лондонското Сити, близо до Кенън Стрийт Стейшън, и Беки се запита вяло какъв ли наем плаща компанията. Разноските сигурно са огромни. Нужно ли е? Изглеждаше добре на заглавната страница на годишния отчет, но…
Влезе във фоайето, обзаведено по последна мода, с голяма картина на Анди Уорхол6, черни кожени дивани и стъклена масичка върху мека постелка. Напомняше й малко на бърлогата на злодей от филмите за Джеймс Бонд; направо й се струваше, че всеки миг иззад рецепцията ще се покаже Шон Конъри. Но вместо това, зад бюрото седеше красиво момиче в костюм и с перлено колие. То изгледа с любопитство Беки, която предположи, че едва ли в офиса идват много двайсетинагодишни момичета с джинси. Усмихна се.
— Здравейте!
— Мога ли да ви помогна?
— Да. Аз съм Ребека Ланкастър.
— И с кого имате среща, госпожице?
Рецепционистката явно се съмняваше, но не се държеше нахално, мислено одобри поведението й Беки.
— Всъщност нямам определена среща…
— Всеки трябва да има определена среща. Съжалявам.
— Аз притежавам компанията — търпеливо поясни Беки.
Момичето леко се озърна за някого от охраната.
— Ами-и… добре.
Беки се засмя:
— Вижте, „Ланкастър Холдингс“. Ребека Ланкастър. Това съм аз.
— Никога досега не съм ви виждала, госпожице — спокойно отвърна момичето, като на човек, който явно бавно схваща какво му говорят.
— Просто се обадете на някого от борда на директорите.
6
Бащата на поп арта, американски художник от чешки произход. — Б.р.