Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Може да провери, ако има възможност... Шерюбин никога не се проваля. - Тя се обърна към гипсовата статуетка и долепи длани в знак на вярност към Дева Мария. — Жененият мъж не бива да напуска съпругата си. Тайнството на брака е свещено. Тя ще види -добави, извръщайки се отново към Анриет. - Тя ще намери начин да ми го каже... Разполага ли с някакъв начин, по който да провери ефекта от магията?
Анриет се замисли за прислужницата, с която се срещаше в парка, когато тя разхождаше бебето с количката - беше я подкупила, за да изкопчва от нея новини за омразната двойка.
- Да. Наистина ми е възможно за проследя напредъка на вашата... - за малко да каже „работа“, но се въздържа в последната секунда.
Чувстваше се потисната в тази претоплена стая, където мебелите сякаш бавно и постепенно се струпваха към нея и я обграждаха.
- Ще струва шестстотин евро. На ръка. Чекове приемам за дребните суми, едрите вземам на ръка. Тя разбра ли?
Анриет едва не се задави. Смяташе, че Вещицата ще й поиска двеста, най-много триста евро.
- В момента нося само триста евро...
т Няма проблем, тя ми ги дава сега и когато се върне със снимката на мъжа, ще донесе и останалите. Но трябва да дойде скоро... - рече със заплашителна нотка в гласа. - Защото, ако започна работата...
Дишането й стана още по-свистящо. Тя сложи ръка на гърдите си, изпусна безкрайна въздишка, която завърши като мучене. Анриет се разтрепери. Запита се дали не направи груба грешка, като дойде при тази жена. Обаче представата за Марсел и Жозиан, потънали в любовта си, блаженстващи в огромния апартамент, помете всичките й скрупули без остатък.
Тя извади банкнотите от сутиена си и ги остави на масата.
После излезе навън като замаяна. Без пукната пара. Едва се за-мъкна до метрото и се прибра вкъщи много угрижена. Налагаше се да умножи дните с нула евро, за да плати на Шерюбин.
Три седмици по-късно отиде в парк „Монсо“ да потърси младата слугиня и я откри седнала на пейка да чете списание, докато сопо-ланкото в количката беше потънал в изучаване на лепкава опаковка от карамел.
- Добър ден - поздрави тя и седна до девойката.
- Добър ден - отвърна момичето, вдигнало поглед от четивото си.
- Как прекарахте празниците?
- Горе-долу...
- Желая ви много щастие за новата година - добави Анриет, защото момичето не си даваше зор да поддържа разговора.
- Благодаря. И на вас...
- Какво прави той? - попита Анриет, посочвайки хлапето с върха на обувката си.
- Това е хартийката от карамелен бонбон - отвърна момичето и се наведе да обърше бузите на бебето, омазани с карамел. - Той обожава „Карамбар“, така се наричат тези бонбони. Чеше си зъ-бките с него...
- На мен пък ми се струва, че я лапна! - възкликна Анриет. - И хартийката заедно с бонбона!
- Опитва се да прочете смешката, написана върху опаковката!
- Нима може да чете?
- О, може и още как! Това хлапе върши чудеса! Не е за вярване. Не знам какво са си мислили, докато са го правили, но съм сигурна, че не са си дрънкали глупости!
Тя остави прислужницата да разказва за детето, за смайващия напредък, който бележи всеки ден, за дяволитото му изражение и за гневните му изблици, за зъбите му, за краката му, за красиво завъртените му изпражнения.
- Само дето не може да говори! И ако питате мен, и това ще стане съвсем скоро!
Анриет се стараеше да изглежда заинтересувана, изслуша още няколко изумителни случки за дете на тази възраст, след което я прекъсна.
Нямаше желание да се умилява при гледката на някакво отроче, което се лигавеше с хартийка от карамелен бонбон.
- А майката? Добре ли е? Вече не я срещам в парка...
- Ох, не ми се говори! Разболя се, няма сили да диша.
- Ама какво й е?
- Страхотна апатия.
- Как е възможно? С това огромно щастие, което изпълни живота й?
- Направо да се чуди човек! - отговори девойката и поклати глава... - По цял ден не става от леглото. Непрекъснато плаче. Прихвана я една сутрин. Събуди се, седна в леглото, понечи да стане, каза ми: май съм грипозна, чувствам се много слаба, вие ми се свят, и отново си легна... оттогава едва се влачи. Горкият господин не знае какво да прави! Главата му се покри с лишеи, постоянно се чеше и се чуди. Дори и малкият престана да гука. Потъна в четене, докопва всяко нещо, което му се изпречи пред очите, и да ви кажа, скоро ще започне да чете съвсем сам! След като няма кой да го забавлява, той се отегчава и си чете!
Анриет слушаше удивена. Само дето не разцелува въздуха, който дишаше. Значи има ефект! Също както изгореното, Жозиан щеше да изчезне с едно движение на магическата пръчица.