Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Много скоро стана ясно, че Ла Боеси не редеше приказките се залудо, а им бе отредил ролята на предупреждение, ако не към побратимството, то поне към Жофроа дьо Комон, от когото и за миг дори не откъсна хубавите си лъчисти очи, дордето постоянна усмивка озаряваше инак доста неугледното му лице, чиято грозота обаче се забравяше в момента, в който Етиен отвореше уста.
— Бедата е там — поде той все така усмихнат, — че людете не приемат лесно верските убеждения на другите. Откакто Катерина Медичи и Мишел дьо Л’Опитал сложиха край на гоненията, от които така страдахте, Реформацията силно укрепна, особено в южните ни провинции, но станали по-силни, господа, вашите хугеноти започнаха да проявяват и повече нетърпимост. Не ще ви кажа нищо ново, припомняйки ви, че в Ажан те с оръжие в ръка нахълтаха в църквата „Светата вяра“, изпотрошиха кръстовете и олтарите, унищожиха иконите и реликвите, изгориха обредните одежди и требниците и превърнаха църквата в свой храм, чийто вход забраниха за католическите свещенослужители. Същото те сториха в Исижак, а и на много други места.
— Причината е там — прекъсна го сурово Жофроа дьо Комон с мрачен поглед, — че не можем да се помирим с въздигането в култ от папистите на техните реликви, кръстове и статуи — идолопоклонство крайно противно, както сам знаете, господин Дьо Ла Боеси, на истинното слово божие!
— Не ще и дума, господин абате Клеракски — отвърна Ла Боеси с незлоблива ирония, — но благоволете все пак да се съгласите, че католиците също не могат да се помирят с вашите оголени от всичко храмове. Освен че нерядко унищожава истински шедьоври, иконоборството на реформистите накърнява силно и религиозните убеждения на мнозина верни поданици на краля, ползуващи се в кралството със същите права, с които и вие!
— Да речеше кралят да послуша тия си верни поданици, до един да са ни пратили на кладата! — изръмжа Комон навъсен. — Та не беше ли така по времето на Анри II, че сетне и при Франсоа II?
— Тогава истинските владетели бяха Дьо Гиз и сродниците му, но при регентството на майката-кралица положението съществено се промени — забеляза Ла Боеси, след което с усмивка добави: — Вярвате ли, че бих ви пратил на кладата, господин Дьо Комон, ако имах тази власт?
— Ах, господин Дьо Ла Боеси! — разсмя се баща ми. — Преди всичко вий не сте обикновен католик, а и подобно на вашия сърдечен приятел Мишел дьо Монтен сте човек твърде непостоянен и своенравен. Ето, сега предано служите на краля, но знайно е, че на младини сте сътворили възхитителен пасквил срещу самодържавието. Доста своеобразен папист сте, наистина! Ходите на литургия, не отричам, но дълбоко в себе си сте настроен враждебно срещу католицизма, срещу иконите, реликвите и индулгенциите, а ратувате и за коренни промени в църквата. И в помиренчеството си стигнахте дори дотам, че посъветвахте господин Дьо Бюри чисто и просто да раздели църквите в Ажан и Исижак на половин ден между католици и протестанти, което той и стори!
— Но в крайна сметка и нищо не промени! — намеси се Комон. — Въпреки вашата умереност, а може би и благоразположение към нас, господин Дьо Ла Боеси, вий не съумяхте да предотвратите избиването на трийсетина от нашите в двореца „Ориол“ в Каор няма и месец назад. И не е ли далеч повече за окайване смъртта човешка, отколкото потрошаването на статуи, реликви и кръстове?
— Безспорно — съгласи се Ла Боеси, — и точно поради тази причина сега в Каор се води следствие, което кралицата-майка възложи на двамина полицейски пристави. Но нима и вашите единомишленици, господин Дьо Комон, не извършиха на свой ред смъртен грях, когато убиха барон Дьо Фюмел в собствения му замък?
— Не съм бил там и нямам нищо общо с това! — извика Комон, почервенявайки от гняв. — А и вий несъмнено знаете, че барон Дьо Фюмел, както и мен уведомиха, сам е предизвикал подвластните му протестанти, като е забранил на някакъв пастор да проповядва в имението му!
— Какво ли само не се говори! — възкликна Ла Боеси. — Но господин Дьо Монлюк, който, както ви е известно, споделя с господин Дьо Бюри задълженията на главен кралски наместник в Гиен, твърди, че точно вий, господин Дьо Комон, сте тайният подстрекател на хугенотския метеж в Ажане и Перигор.
Жофроа дьо Комон се изправи толкова рязко, че катурна стола си.