Последният довод на кралете [bg]

— Десетки? — промърмори Джизал, но Баяз не му обърна внимание.

— Това е човек, който е в стихията си както на седлото, така и на трона, чиято десница стиска еднакво уверено и меча, и скиптъра! Неговата корона трябва да стои добре с броня. С оръжие. Трябва да си отива със стоманата. Сега разбираш ли ме?

— Мисля, че да, милорд — кимна бавно бижутерът.

— Хубаво. И още нещо.

— Само го назовете, милорд.

— Сложи й един чудовищен диамант.

— О, това се подразбира, милорд — покорно склони глава бижутерът.

— А сега вън. Хайде всички, вън! Негово величество трябва да се захваща с държавните дела.

Книгата на шивачите се затръшна, метрите бързо се навиха, а мострите изчезнаха на мига. Шивачите и кралският бижутер се отправиха заднишком, с неспирни поклони към вратата и не спряха да мърморят сервилно чак докато не затвориха огромните, украсени с блестящи инкрустации врати. Джизал едва се удържа да не тръгне с тях. Все още не можеше да свикне с мисълта, че сега той е Негово величество.

— Значи имам работа? — попита, докато се извръщаше от огледалото, с тон, който се надяваше да прозвучи достатъчно небрежно и същевременно властно.

Баяз го поведе през коридора отвън, чиито стени бяха майсторски изрисувани с множество карти на Съюза.

— Имаш работа с Висшия съвет.

Джизал преглътна смутено. Самото име всяваше страхопочитание. Да стои насред мраморни салони, да му вземат мерки за дрехи и да го наричат „Ваше Величество“, бяха все нови и объркващи неща, но нито едно от тях не изискваше кой знае какви усилия. А сега от него се очакваше да седне в самото сърце на управлението на страната. Джизал дан Лутар, някога пословично известен с чутовното си невежество, щеше да седи в една стая с най-влиятелните и могъщи мъже в Съюза. От него ще се очаква да взема решения, засягащи животите на хиляди. Да демонстрира компетентност на политическата арена, в законодателство и дипломация, при положение че сферите на неговата компетенция се свеждаха до фехтовка, пиене и жени. И като се замисли, нямаше как да отрече, че в последната област познанията му се оказаха доста по-малко, отколкото си бе въобразявал.

— С Висшия съвет ли? — височината на гласа му се отдалечи значително от кралския регистър и се доближи до тази на момиче, и това го накара да се покашля. — Нещо от особена важност? — изръмжа в неубедителен бас.