![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Крамок сърдито чукна лулата в стената и изтръска пепелта.
— Никак не сте забавни, момчета, само се тревожите. Трябва да почнете да гледате на това откъм веселата му страна. Най-лошото, което може да стане, е Бетод да не дойде!
— Това ли е най-лошото? — зяпна го Кучето. — Сигурен ли си? Ами ако дойде и войниците му сринат стената ти като купчина лайна, влязат вътре и ни изколят до крак?
Крамок сбърчи чело. Загледа се намръщено в земята. Вдигна очи и примижа към небето.
— Прав си — усмихна се. — Това ще е по-лошо. Сече ти пипето, момче.
Кучето изпъшка и се обърна към долината. Стената може и да не беше каквото бяха очаквали, но позицията си я биваше. Бетод щеше да дойде отдолу по стръмния склон, а на високото да го посрещне тълпа от корави мъже, готови и повече от способни да убиват, мъже, които нямат какво да губят. И за някои хора това беше забавно.
— Трудна работа ще е да сформираш някакъв ред там долу — каза Логън, прочел мислите на Кучето. — Особено със сипещи се отгоре ти стрели и нищо, зад което да се скриеш. Тук почти няма значение с колко превъзхождаш по брой врага. Как ще го направим, когато дойдат?
— Мисля да се разделим на три групи. — Кучето кимна към кулата.
— Аз ще съм там горе, с пет-шест дузини от най-добрите стрелци. Добра позиция за лъковете. Високо е и с добра видимост към стената.
— Хъ — съгласи се Мрачния.
— Може да добавиш и няколко здравеняци, които да мятат камъни.
— Аз мога и цели скали да мятам — каза Тъл.
— Така да бъде. Основната част от момчетата ще са на стената, готови да ги поемат в близък бой, в случай че се изкатерят. Мисля това да е твоята група, Логън. Дау, Тръпката и Червената шапка ще са ти втори, главатари на отделните части.
— Разбрано — кимна Логън, въпреки че не беше много въодушевен.
— После Крамок и планинците му ще са отзад, готови за атака, в случай че онези пробият през портата. Ако изкараме повече от ден, може да се сменяте. Планинците на стената, а Логън отзад.
— Голям план за такъв дребосък! — Крамок го шляпна по гърба с една тежка лапа и почти го събори по очи на земята. — Сякаш си го получил от луната в съня си! И една подробност не бих сменил в него! — Той стовари юмрук в месестата си длан. — Много си падам по атаките! Надявам се ония от Съюза да не дойдат, за да има повече за нас! Ей как ми се иска точно сега една хубава атака!
— Браво на теб — изръмжа Кучето. — Избери си една скала и нападай. — Примижа към слънцето, после погледна отново стената, на която възлагаха всичките си надежди. Той лично не би тръгнал да я изкачва от външната й страна, но въпреки това му се струваше наполовина по-ниска и тънка, отколкото би му се искало да бъде. Невинаги получаваш каквото ти се иска, така казваше Три дървета. Но щеше да е хубаво поне веднъж да му се случи.
— Капанът е готов — каза Крамок и се ухили с лице към долината.
Кучето кимна.
— Въпросът е кой ще падне в него? Бетод или ние?
Беше нощ и Логън вървеше между огньовете. Около едни седяха северняци, пиеха бирата на Крамок, пушеха лули с дървесна гъба и се смееха на историите, които се разказваха. Около други седяха планинците, с увитите около раменете си кожи, боядисани наполовина лица и сплъстени коси. Приличаха на вълци на трепкащите отблясъци на пламъците. Някъде някой пееше. Странна песен, на странен език, а гласът му лаеше и виеше, звучеше почти като на животно. Интонацията се изкачваше и спускаше, сякаш следваше извивките на долините и върховете на Височините. Логън беше пушил и пил за пръв път от толкова време насам и трябваше да признае, че сега всичко му изглеждаше някак по-приветливо. Огньовете по-горещи, мъжете по-дружелюбни, дори студеният вятър не беше така неприятен. Криволичеше в мрака и търсеше огъня на Кучето и останалите, но нямаше никаква представа накъде точно да се насочи. Беше се изгубил и не само в буквалния смисъл.
— Колко мъже си убил, тате? — Това ще да беше дъщерята на Крамок. В лагера нямаше много тънки гласчета и много жалко. Логън забеляза огромното телосложение на планинеца до един от огньовете. Около него седяха трите му деца, а оръжията, които носеха, лежаха на една ръка разстояние.
— О, избил съм цели легиони, Изрен — избоботи дебелият глас на Крамок. — Повече са, отколкото мога да запомня. Баща ти може и да не е от най-остроумните, но е опасен враг. Най-лошият, който може да ти се падне. Скоро, когато Бетод и гъзоблизците му дойдат, ще видиш, че казвам истината. — Той вдигна глава и видя приближаващия Логън. — Но кълна се, а и Бетод ще се закълне с мен, че в целия Север има само едно по-гадно, по-кърваво и по-кораво копеле от татко ти.