Последният довод на кралете [bg]

— Благодаря — отвърна Джизал, — много благо…

Дрезгавият глас на Халек го прекъсна:

— И така, продължаваме по проблема с дисциплината на селячеството.

— Вече им дадохме отстъпки! — троснато заяви Сълт. — И те с готовност ги приеха.

— Просто парченце бинт върху огромната гнойна рана! — намеси се Маровия. — Следващият бунт е само въпрос на време. И единственият начин да го предотвратим е да дадем на обикновения човек онова, от което се нуждае. Нищо повече от това, което му се полага! Трябва да го включим в процеса на управление на страната.

— В управлението! — ехидно подметна Сълт.

— Трябва да разпределим тежестта на данъците и върху собствениците на земя!

— Хайде пак старите глупости — Халек извъртя с досада очи към тавана.

— Сегашната система работи от векове — сопна се Сълт.

— Не, проваля се от векове! — троснато отвърна Маровия.

Джизал се покашля и главите на възрастните мъже се извърнаха рязко към него.

— А не може ли всеки да плаща като данък една и съща пропорционална част от приходите си, без значение дали е селянин или благородник… тогава, може би… — На него идеята му се струваше достатъчно добра, но единайсетте бюрократи го изгледаха с такава изненада, сякаш беше случайно попаднало в стаята домашно животно, ненадейно решило да се изкаже по въпросите за изчисление на данъците. На отсрещния край на масата Баяз беше погълнат от изучаване на ноктите си. Оттам явно нямаше да дойде помощ.

— А, Ваше Величество — замислено поде Торликорм, — подобна система би била напълно неприложима. — И той примигна невярващо насреща му, сякаш искаше да каже: „Чудя се, какъвто си невежа, как въобще успяваш да се облечеш сутрин.“

— Разбирам. — Джизал се изчерви до уши.

— Изчислението на данъците — продължи монотонно Халек — е изключително сложен процес. — А в погледа му се четеше: „Прекалено сложен, за да го вместиш в миниатюрния си мозък.“

— Може би ще е по-добре да оставите досадните дреболии на скромните ви служители, Ваше Величество — усмихна му се разбиращо Маровия, но в усмивката му имаше и още нещо: „А може би ще е още по-добре да си затваряш устата и да не се излагаш пред възрастните.“

— Разбира се. — Джизал засрамено се облегна на стола си. — Разбира се.

След това разговорите продължиха и така цяла сутрин, докато светлите петна от тесните прозорци не изминаха дълъг път по натрупаните на масата документи. Постепенно Джизал започна да схваща правилата на играта. Бяха ужасно сложни и същевременно ужасно прости. Архилектор Сълт и върховен правозащитник Маровия бяха капитани на двата отбора и не пропускаха възможност да се счепкат за най-дребната подробност. Всеки от тях имаше по трима верни играчи, които се съгласяваха с всяка тяхна дума. Междувременно лорд Хоф, нескопосано подкрепян от маршал Варуз, играеше ролята на рефер и се бореше всячески да изгражда мостове над непреодолимата бездна между враждуващите.