Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Грешката на Джизал се оказа не в това, че няма да знае какво да каже, което си беше самата истина. Грешката му беше в това, че бе допуснал, че някой ще иска от него да казва нещо. Както стана ясно, тях ги вълнуваше единствено това, да продължават да водят безрезултатните си битки. Явно бяха свикнали да ръководят държавните дела пред изкуфял дъртак с потекли лиги начело на масата. И сега Джизал осъзна, че в негово лице те наистина виждаха достоен приемник ни Гуслав. Замисли се дали не бяха прави.
— Ако обичате, Ваше Величество, да подпишете тук… и тук… и тук…
Писалката скърцаше по лист след лист, старческите гласове напяваха монотонно, надълго и нашироко, после подемаха нови дрязги. При всяко негово обаждане посивелите глави се поклащаха снизходително, а устите въздишаха дълбоко и постепенно той спря да го прави. Успяха да го сплашат с хвалебствия и да го заслепят с разяснения. Оплетоха го в безкрайните си и безсмислени закони, формалности и традиции. Джизал постепенно започна да се свлича по-ниско и по-ниско в неудобното кресло. Един прислужник донесе вино. Той пи. Напи се, отегчи се, после се напи още повече и се отегчи още повече. Минута след минута Джизал осъзнаваше едно: когато вникнеш в детайлите й, виждаш, че от върховната власт няма нищо по-тягостно и отегчително.
— А сега на тъжния въпрос — обяви Хоф, след като и последният спор бе приключил с неохотно приети компромиси. — Нашият колега, лорд-маршал Бър е мъртъв. Тялото му пътува обратно към Съюза, където ще бъде погребан с почести. Междувременно наш дълг е да излъчим негов приемник. Първият стол в този съвет, който се нуждае от попълнение след смъртта на високоуважавания канцлер Фикт. Лорд-маршал Варуз?
Възрастният войн се покашля и направи кисела физиономия, сякаш се готвеше да отвори шлюза на язовир с ясното съзнание, че това може да ги издави до един.
— Двама са очевидните претенденти за поста. И двамата са мъже с ненадмината храброст и опит във военното дело, а заслугите им не са тайна за Висшия съвет. Аз лично нямам колебания, че както генерал Паулдър, така и генерал Крой…
— Мисля, че няма никакво съмнение в това, че Паулдър е по-достойният кандидат — изръмжа Сълт и Халек моментално засвидетелства подкрепата си.
— Точно обратното е! — изсъска Маровия, подкрепен от гневното мърморене на своя лагер. — Повече от очевидно е, че Крой е по-добрият избор!
Като офицер с известен опит, Джизал смяташе, че това поне бе тема, към която би могъл да има някакъв, пък било то и нищожен принос, но никой от членовете на Висшия съвет дори не даваше вид, че възнамерява да потърси мнението му. И той се смъкна посърнал на стола си и продължи да отпива от бокала с вино, докато старите вълци продължиха да щракат със зъби един на друг.
— Може би трябва да довършим разискването на този въпрос по-късно! — прекъсна жлъчния спор Хоф. — Негово величество изглежда изтощен от тънкостите на тази материя, а и въпросът не е от първостепенна важност! — Сълт и Маровия размениха гневни погледи, но замълчаха. Хоф въздъхна облекчено. — Чудесно. Следващият въпрос, който трябва да обсъдим, е за доставките за армията в Англанд. В докладите си полковник Уест споменава…
— Уест? — каза Джизал с пресипнал от виното глас и рязко се надигна. Името му подейства като амоняк под носа на припаднала девойка, беше като здрава скала, в която да се вкопчи насред този хаос. Ако можеше само Уест да е тук сега, да му помогне, всичко щеше да е съвсем различно… Погледът му попадна на опразнения от Бър стол. Може и да беше пиян, но е крал. Покашля се. — Полковник Уест ще бъде новият ми лорд-маршал!
Настана гробна тишина. Дванайсетте мъже го гледаха втренчено. После Торликорм се подсмихна снизходително, сякаш искаше да каже: „Уф, как да му запушим устата на този?“
— Ваше Величество, полковник Уест е личен ваш познат и смел мъж, разбира се, но…
В този момент целият съвет намери единствената тема, по която можеше да постигне пълно съгласие.
— Пръв в пробива при Улриок и така нататък — промърмори Варуз, поклащайки глава, — но все пак…
— … той не е старши офицер, няма опита…
— Той е от простолюдието — каза Хоф и повдигна озадачено вежди.
— Крайно неуместно нарушаване на традициите — жално добави Халек.
— Паулдър го превъзхожда в пъти! — Сълт се озъби на Маровия.
— Крой е нашият човек! — отвърна му подобаващо Маровия.