![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Чудя се само как ли ще изглеждат нашите физиономии дотогава? Май ще са вкаменени, досущ като на трупове. — В една кошара наблизо бяха натъпкани стадо рунтави овце, бяха облещили очи от страх и блееха една на друга. Заградени отвсякъде и безпомощни. Логън реши, че май знае как се чувстваха. От вътрешната страна на укреплението, където естественият терен се издигаше доста по-нависоко, почти нямаше стена. Човек с малко по-дълги крака можеше просто да прекрачи и да стъпи на пътеката отгоре й и да се озове току пред ронещия се, обрасъл с мъх каменен парапет.
— Не тревожи хубавата си глава с глупости, Кървави девет — изсмя се Крамок. — Признавам, укреплението ми можеше да е по-добро, но важното е, че теренът е с нас, и планината, и луната, усмихват се на смелото ни начинание. Това е едно силно място със силно минало. Чувал ли си историята за Лафа Безстрашни?
— Не мисля, че съм. — Логън не искаше и сега да я чува, но вече бе започвал да свиква с мисълта, че не му е писано да получава каквото иска.
— Много отдавна Лафа е бил велик разбойник и главатар на планинците. Заедно с братята си нападал и грабел съседните кланове години наред. Едно горещо лято на клановете им дошло до гуша от него, съюзили се и го погнали из планините. И точно тук той спрял и дал последен отпор. Точно на това място. Лафа, братята му и всичките им хора.
— И какво станало? — попита Кучето.
— Били избити до крак, главите им отрязани, сложени в чувал, а той заровен в ямата, която били изкопали да серат в нея — грейна усмихнатото лице на Крамок. — Май затова му викат последен отпор, а?
— Това ли беше? Това ли е историята ти?
— Толкова знам от нея, но не съм сигурен, че има още за разказване. Такъв бил краят на Лафа.
— Благодаря ти за окуражителните думи.
— Няма защо, няма защо! Знам още истории, ако ти се слуша!
— Не, не, стига ми толкова. — Логън се обърна и двамата с Кучето се дръпнаха настрана. — Ще ми разкажеш друга, като победим!
— Ха-ха, Кървави девет! — провикна се след тях Крамок, — а от това каква история ще излезе, а? Не можеш да ме заблудиш! И ти като мен си обичан от луната! Ние с теб най-добре се бием с гръб, опрян в планината, когато няма изход! Кажи, че не съм прав! Ние обичаме да няма изход!
— Да бе — промърмори под носа си Логън, докато вървеше към портата. — Няма по-добро от безизходицата.
Кучето стоеше в подножието на стената и гледаше нагоре. Мислеше за това, какво може да се направи, за да имат и той, и хората му някакъв шанс да оцелеят поне една седмица на това място.
— Ще е добре да разчистим тоя пълзящ буренак и тревата отдолу. Така ще е доста по-трудно да се изкатери някой отвън.
Тъл повдигна учудено вежди.
— А ако се окаже, че само те държат тая камара камъни да не се срине?
Мрачния дръпна силно едно от пълзящите стебла и с него отгоре им се посипа изсъхнал хоросан.
— Може и да си прав — въздъхна Кучето. — Да изрежем тогава каквото можем, а? Също така няма да е излишна малко работа по парапета. Ще е добре да имаме прилична купчина камъни, зад които да се скрием, като Бетод започне да ни обстрелва със стрели отдолу.
— Така си е — каза Тъл. — Може да изкопаем и някакъв ров отпред и да побием колове, да ги затрудним малко с приближаването.
— Затваряме портата, заковаваме я и я подпираме отвътре с купчина камъни.
— Ще имаме проблем с излизането — каза Тъл.
— Нашето излизане — изсумтя Логън — далеч няма да е най-големият ни проблем.
— Тук си прав — обади се Крамок, докато вървеше бавно към тях със запалена лула в огромния му юмрук. — Как момчетата на Бетод да не влязат, за това да му мислим ние.
— Потягането на стената ще е добро начало за настройване за битка. — Кучето посочи дърветата пред стената. — Тези трябва да ги отсечем и нарежем, после да одяламе малко камък, да забъркаме малко хоросан и така нататък. Крамок, имаш ли хора, които умеят такава работа? Имаш ли инструменти?
Планинецът дръпна от лулата и изгледа дълго и продължително Кучето, докато издишваше кафявия дим.
— Може и да имам, но аз не приемам заповеди от такива като теб, Куче. Луната знае уменията ми и те са за убиване, не за бъркане на хоросан. — Мрачния направи отегчена физиономия и извъртя очи.
— А от кой ще приемеш заповеди? — попита Логън.
— Само от теб, Кървави девет, от никой друг! Луната те обича, а аз обичам луната, ти си човекът…
— Тогава събирай хората си и да почват да секат дървета и да чупят камъни. Омръзна ми да те слушам как дрънкаш.