Последният довод на кралете [bg]

— Аз лично очаквах поне наполовина по-прилична стена — изръмжа Дау.

— Ба! Стени ли? Аз бях чувал, че си студен като снега, а кръвта ти е гореща като пикня, Дау Черния, пък какво се оказва, че ти трябвала стена да се криеш зад нея, а?

— Ако Бетод дойде, ще ни превъзхожда десет към едно, шибан ненормалнико! Естествено, че ще искам да се крия зад стена, и ти ни каза, че тук има такава!

— Ма ти сам го каза бе, приятелю — отвърна бавно и спокойно Крамок, все едно обясняваше на дете. После почука с един дебел показалец главата си. — Аз съм ненормалник! Изперкал като торба бухали, така разправят всички! Не помня имената на собствените си деца. Кой знае какво разбирам аз под стена? През повечето време аз самият не се разбирам какво приказвам, а вие да вземете да ме послушате? Ми вие сте по-луди и от мене бе!

Логън разтри гърбицата на носа си и изпъшка дълбоко. Хората на Кучето постепенно се събираха наоколо, гледаха обраслата в мъх каменна купчина и мърмореха сърдито помежду си. Логън не можеше да ги вини. Бяха извървели дълъг и изнурителен в горещината път, за да се изправят накрая пред това. Но нямаха друг избор.

— Малко е късно да строим нова — изръмжа сърдито той, — ще трябва да се примирим с каквото имаме.

— Така те искам, Кървави девет, на теб не ти трябва стена, сам знаеш! — Крамок плесна Логън по рамото с огромната си лапа. — Ти си безсмъртен! Обичан от луната си, мой нови приятелю, повече от всеки друг! Ти не можеш да умреш, не и ако луната бди над теб! Ти не…

— Млъквай — сряза го Логън.

Увесили рамене, изкатериха остатъка от склона и приближиха портата. Крамок се провикна и старата паянтова порта се отвори отвътре. От другата страна стояха двама планинци, които ги изгледаха подозрително, докато влизаха. Изморени и сърдити, изкачиха тежко една издялана в скалите рампа и излязоха в равното пространство зад стената. Озоваха се в седловина между канарите, сто крачки широка, двеста дълга и заобиколена отвсякъде с отвесна скала. По краищата й бяха пръснати няколко дървени колиби и бараки, целите позеленели от мъх, а откъм близкия й край, опряна в скалния масив, стоеше грохнала, иззидана с камък обща зала, от ниския комин на която се издигаше дим. Точно до нея започваха издялани в скалите тесни стъпала, които водеха към площадката на върха на кулата.

— Няма да има накъде да се бяга — промърмори Логън, — ако положението стане напечено.

Усмивката на Крамок се разтегна още повече.

— Естествено, че няма. В това е цялата работа, нали така? Бетод ще си мисли, че ни е хванал като буболечки в буркан.

— И ще е прав — изръмжа Кучето.

— Ъхъ, обаче тогава вашите приятели ще му излязат в гръб и леле, как само ще си глътне езика, а? Ще си струва, дори само за да му видим физиономията в този момент, на тоя шибания лайноядец!

Логън се изплю на камъните в краката си.