![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен, че…
— С встъпването на власт, човек трябва незабавно да се дистанцира от всичките си съюзници. Те ще смятат, че си им длъжник за победата си, и няма да има награда, на която да са доволни. Точно обратното. Трябва да издигнеш враговете си. Те ще се впуснат с главата напред и за най-дребното, което им подхвърлиш, защото знаят, че не го заслужават. Хюгън, Барезин, Скалд и Мид, това са хората, които да привлечеш и обкръжението си.
— Не и Брок?
— В никакъв случай Брок. Той стигна прекалено близо до короната и вече никога няма да спре да мисли, че я заслужава. Рано или късно, ще трябва да бъде сритан и поставен на мястото му, но не и преди да си затвърдил позициите си и да разполагаш с достатъчно подкрепа.
— Разбирам. — Джизал издиша тежко през стиснати устни. Явно в това, да си крал, имаше много повече от изящните дрехи, надменното държание и най-големия стол, където и да отидеш.
— Насам.
Двамата с Баяз излязоха от градината и тръгнаха по сенчест коридор с дървена ламперия, на която висеше умопомрачителна колекция от всевъзможни оръжия. Имаше и цели комплекти лъскави, окачени на стойки брони: ковано желязо и ризници с различна дължина, от такива с най-ситните халки, до такива от стоманени ламели, а нагръдниците им, кожени и метални, всичките носеха герба със златното слънце на Съюза. Имаше церемониални, колкото човешки ръст мечове и още по-дълги алебарди. Под тях на дървената ламперия висяха достатъчно на брой за въоръжаването на малка армия остриета и секири с всевъзможни размери и форми, боздугани — цели и с окачени на вериги топки с шипове. Оръжия, изковани в Съюза, оръжия, пленени в Гуркул, оръжия, отмъкнати от кървавите бойни полета на Стирия. Стоманен мемориал на множество победи и погроми. Най-отгоре, на овъглените си дръжки висяха безжизнено окъсаните знамена на отдавна забравени полкове, славно избити до крак във войните от миналото.
В далечния край на тази колекция имаше двойна врата. Черна и без всякаква украса, тя притежаваше ободрителния ефект на ешафод. От двете й страни, като двама строги екзекутори, стояха рицари вестители, с лъскави криле на шлемовете си. Мъже, натоварени не само с охраната на самото сърце на управлението, но и със задачата да разнасят кралските заповеди до всяко кътче на територията на Съюза. Неговите заповеди, осъзна Джизал в пореден пристъп на паника.
— Негово величество желае да присъства на заседанието на Висшия съвет — обяви Баяз.
Двамата мъже се пресегнаха и отвориха двойната врата пред Джизал. Отвътре се разнесоха гневни гласове:
— Трябва да има повече отстъпки, или ни чакат още бунтове! Не можем просто…
— Ваша чест, мисля, че имаме посетител.
Бялата стая беше истинско разочарование на фона на бляскавия интериор на останалата част от двореца. Не беше голяма, на стените й нямаше украса, а прозорците бяха малки и тесни като на килия и дори в слънчево време вътре беше мрачно. Отникъде не подухваше и въздухът беше неприятно неподвижен и застоял. Мебелировката й се състоеше от дълга, отрупана с множество документи маса от черно дърво и около дузина най-обикновени столове без тапицерия. Бяха наредени по шест от двете страни и един в дъното, а начело на масата имаше друг, значително по-голям. Неговият стол, предположи Джизал.
Когато пристъпи неловко в стаята, Висшият съвет стана на крака. Най-вдъхващите страхопочитание възрастни мъже, които можеше да си представи, се вторачиха мълчаливо в него. Джизал подскочи при звука от затварянето на вратата зад гърба му, а от спускането на резето го полазиха тръпки.
— Ваше Величество — шамбелан Хоф се поклони дълбоко, — ако позволите, аз и колегите ми бихме желали да ви поздравим по случай заслуженото ви качване на престола. Нашето общо убеждение е, че във ваше лице имаме достоен приемник на крал Гуслав. За нас е огромна чест да ви съветваме и да следваме заповедите ви през следващите месеци и години. — Той се поклони отново, а останалите заръкопляскаха.
— Ами благодаря на всички ви — каза Джизал, приятно изненадан, въпреки че не се виждаше като достоен приемник на когото и да било. Може пък да се окаже не толкова страшно, колкото си го представяше. Старите вълци изглеждаха доста питомни.
— Нека ви представя колегите си — промърмори Хоф. — Архилектор Сълт, глава на Инквизицията.
— Чест е да ви служа, Ваше Величество.
— Върховен правозащитник Маровия, глава на кралското правосъдие.
— За мен също, Ваше Величество, огромна чест.
— Вярвам, с лорд маршал Варуз се познавате достатъчно добре.