И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Приятно е тук.
— Наричам го Палубата — засмя се Катрин. — С главно П.
Прекарваше много време тук — сама, с децата, кучетата или приятелите и роднините.
Сивата дървена конструкция, двайсет на трийсет крачки, издигната на няколко педи над земята, беше разположена по цялото протежение на къщата. Имаше много стари плетени столове и маси. Осветяваха ги малки коледни лампички, стенни лампи и полилеи в кехлибарени нюанси. По неравните дъски се крепяха още хладилник, чешма и няколко маси. Анемични растения в нащърбени глинени и висящи саксии с незнайна възраст съставляваха еклектичната декорация.
Често след работа Данс сварваше на Палубата колеги от Бюрото, патрулната полиция и шерифството да пият бира от прастария хладилник. Независимо дали си е у дома или не, желязното правило гласеше: не нарушавай спокойствието на децата и съня на семейството, не говори грубо и не влизай в къщата, ако не си поканен.
Данс обичаше Палубата, приютявала закуски, събирания и по-тържествени събития. Тук се бяха оженили.
Сивкавите износени греди помнеха и помена на съпруга й.
Данс се настани на плетения двоен диван до приведения над огромния лаптоп Боулинг. Той се озърна и каза:
— И аз имам веранда. Но ако твоята е Голямата мечка, моята е Малката мечка.
Данс се засмя на сравнението.
Боулинг кимна към компютъра — сигнал да запретнат ръкавите.
— Няма почти никаква информация за региона или за приятелите на Травис. Нетипично за компютър на тийнейджър. Реалният свят не играе съществена роля в живота на Травис. Повечето време прекарва във виртуалния — в уебсайтове, блогове и, разбира се, ролеви игри.
Данс се разочарова. Толкова усилия хвърлиха да проникнат в компютъра… а надеждите й, че той ще им помогне, не се оправдаха.
— Що се отнася до синтетичния свят, Травис обитава предимно „Дименшън Куест“ — кимна Боулинг към екрана. — Тя е най-популярната ролева игра в света. Играят я около дванайсет милиона души.
— Повече от населението на Ню Йорк.
Боулинг я описа като комбинация от „Властелина на пръстените“, „Междузвездни войни“ и „Втори живот“ — социалният интерактивен сайт, където си създаваш въображаема самоличност.
— Доколкото разбирам, в „Дименшън Куест“ е прекарвал между четири и десет часа ежедневно.
— Ежедневно?
— О, типично за участник в ролева игра! — усмихна се Боулинг. — Някои са по-зле. В реалния свят прилагат дванайсетстепенна програма „Дименшън Куест“, за да помогнат на хората да преодолеят пристрастеността си към играта.
— Наистина ли?
— Абсолютно. Няма информация за любими места или приятели, но открих нещо, което може да ни свърши работа.
— Какво?
— Него.
— Кого?
— Травис.
Данс примигна, изчаквайки кулминацията на шегата. Но Джон Боулинг не се шегуваше.
— Намерил си го? Къде?
— В Етерия, фантастична страна в „Дименшън Куест“.
— Той е онлайн?
— Не сега, но преди малко беше.
— Можеш ли да разбереш къде е наистина?
— Няма начин. Няма как да го проследим. Обадих се на компанията — в Англия е — и разговарях с изпълнителните директори. Сървърите на „Дименшън Куест“ са в Индия и всяка секунда в играта се включват милиони.
— И щом компютърът му е при нас, значи използва на някой приятел? — попита Данс.
— Или е в клуб, или е откраднал лаптоп и се свързва безжично.
— Но когато е онлайн, знаем, че стои на едно място и имаме шанс да го намерим.
— На теория да — съгласи се той.
— Защо продължава да играе?
— Вече споменах — пристрастен е.
— Сигурен ли си, че е Травис? — кимна Данс към лаптопа.
— Няма кой друг да е. Влязох в папките му и открих списък с аватари, които е създал. Накарах неколцина студенти да влязат в играта и да ги потърсят. Днес Травис се включва и изключва на няколко пъти. Героят му се казва Страйкър. От категорията „гръмовержец“, тоест — воин. Убиец по-точно. Една от студентките ми — играла е няколко години „Дименшън Куест“ — го откри преди час. Скиташе се из полята и убиваше всеки срещнат. Наблюдавала го как убива цяло семейство. Мъже, жени, деца… Ограбвал труповете — намръщи се Боулинг.
— Това пък какво е?
— При тези игри, когато убиеш някого, той губи сили, точки и каквото там притежават. Но не умира завинаги. След няколко минути аватарите се съживяват. Но са немощни, докато отново не започнат да трупат мощ. Да обискираш трупа означава да изчакаш жертвата да се съживи и пак да я убиеш, докато е беззащитна. Смята се за недостойна постъпка и повечето играчи се въздържат. Все едно да убиеш ранен войник на бойното поле. Но Травис явно го прави редовно.