И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Махна с ръка на Уес да дойде. Той се приближи.
— Това е господин Боулинг.
— Здрасти, Уес.
— Здрасти.
Уес протегна ръка — както винаги малко срамежливо.
Данс се накани да обясни, че Боулинг й помага в работата, за да избегне неловката ситуация, но преди да отвори уста, очите на Уес светнаха.
— Готино! „Дименшън Куест“! — възкликна момчето, вперило поглед в компютърния екран.
Данс зърна забележителната графика на заглавната страница на играта, която Боулинг явно беше извадил от компютъра на Травис.
— „Дименшън Куест“ ли играехте? — удивено попита Уес.
— Не, не, просто исках да покажа нещо на майка ти. Знаеш ли какво е мултиплеърна ролева игра, Уес?
— Има си хас — отвърна той.
— Уес… — промърмори Данс.
— Исках да кажа… да, разбира се. Тя не обича да казвам „има си хас“.
— Играеш ли „Дименшън Куест“? — усмихна се Боулинг. — Не съм много запознат с нея.
— Не, прекалено е магьосническа. Повече харесвам „Тринити“.
— О, божичко! — възкликна Боулинг с детинско удивление. При това неподправено. — Графиката няма равна. — Обърна се към Данс и уточни: — Научна фантастика.
Що за обяснение?
— Тоест?
— Като в „Междузвездни войни“, мамо.
— Аха… и Артър Кларк.
— Този пък кой е? — извъртя очи към тавана Уес.
— Все не уцелвам сравненията.
— Но за „Тринити“ трябва много RAM и добра видеокарта. Иначе… — Уес сбърчи нос. — Иначе засича. Тъкмо се каниш да стреляш с лазера и… екранът застива. Лоша работа.
— Моят RAM е петица, а видеокартата — четворка — похвали се Боулинг.
— Нее! — Уес се престори, че припада. — Колко готино! Ами паметта?
— Две Т.
— Няма начин! Два терабайта!
Данс се усмихна с облекчение, че напрежението се стопи като с магическа пръчка. Но все пак се намеси:
— Никога не съм те виждала да играеш „Тринити“, Уес. Не е качена на компютъра ни, нали?
Наблюдаваше зорко какво играят децата и уебсайтовете, които посещават. Но нямаше как да ги следи през цялото време.
— Не, ти не даваш — отвърна синът й. — Играя при Мартин.
— С близнаците? — удиви се Данс. Децата на Мартин Кристенсен и Стивън Кахил бяха по-малки от нейните.
— Мамо! — засмя се Уес и уточни: — Със Стив. Той има всички кодове. Ясно. Стив, който се определяше като недорасъл хлапак, поддържаше технически „Американ Тюнз“.
— Има ли насилие? — обърна се Катрин към Боулинг.
Професорът и момчето се спогледаха заговорнически.
— Е? — настоя тя.
— Не точно — отвърна Уес.
— Какво означава това?
— Е, можеш да вдигнеш във въздуха цяла планета — обясни Боулинг.
— Но не е кърваво — допълни Уес.
— Става — увери я професорът. — Не е като „Резидънт Ивъл“ или „Менхънт“.
— Да, там може да нарежеш човек с трион — съгласи се Уес.
— Какво? — ужаси се Данс. — Играл ли си ги?
— Не! — възмути се момчето малко преувеличено. — Били Соджак ги играе. От училището. Той ни разказва.
— Стой далеч от такива забавления.
— Добре де. Но пък… — Уес хвърли поглед към Боулинг — не е задължително да използваш трион.
— Не искам да играеш тази игра. Или другите, които господин Боулинг спомена — забрани Данс с най-строгия си тон.
— Добре. Спокойно, мамо.
— Обещаваш ли?
— Да.
Поредното споглеждане с Боулинг — „Какво да се прави… такава си е.“
После двамата се впуснаха в обсъждане на други игри и технически въпроси, по които Данс бе абсолютно некомпетентна. Но се зарадва. Боулинг, разбира се, не бе потенциален романтичен партньор, но тя изпита облекчение, че поне тази вечер — която се очертаваше достатъчно напрегната — конфликтите са й спестени. Той не говореше снизходително на момчето и не се опитваше да го впечатли. Приличаха на връстници от различни епохи и явно се забавляваха.