Ковачница на мрак

Ще видят в стойката му войнишката му дисциплина и тежестите, понесени без оплакване. Но няма да видят изгубената съпричастност и неразумното очакване.

В багрите ще намерят топлина с много лек намек за метала отдолу и като видят това, няма да разберат нищо за онази сплав от огън и желязо и за всичко, което предизвиква тя.

Силата ми е огромна, талантът ми — неоспорим, зрението ми — сигурно и вярно. И все пак всичко това ме терзае. Има само един бог и неговото име е красота. Има само един вид преклонение, и то е любов. Има само един свят за нас, а ние сме го наранили до неузнаваемост.

Изкуството е езикът на изтерзания, но светът е сляп за това, вечно сляп.

Урусандер, виждам те — взирам се в лицето ти сега — и в гаснещата светлина ти ме плашиш до дъното на душата ми.“

— Няма ли да вечеряш с мен за последно?

Сепнат, Кадаспала замръзна за миг, преди да се обърне в стола си към лорд Урусандер.

— За миг, милорд, когато проговорихте, ми се стори, че устата на портрета ви оформи думите. Крайно… притеснително.

— Предполагам, да. Ти сътвори вярно подобие.

Кадаспала кимна.

— Ще направиш ли лично копието в Залата?

— Не, милорд. Художниците на Цитаделата ще го направят. Те са избрани специално заради уменията им в имитирането. Когато приключат, тази картина ще бъде върната на вас тук… или където ще сте тогава.

На това Урусандер дълго не отговори. Приближи се бавно до стола на Кадаспала, загледан навъсено в портрета. После въздъхна.

— Където ще съм тогава. Изглеждам ли недоволен от сегашното си обиталище?

— Нищо такова не видях, милорд.

— Да. Не би могъл. И все пак би ли искал да съм… другаде?

Тих звън извести, че вечерята е поднесена, но никой от двамата не помръдна.

— Милорд, това е ваш портрет, от ръката на Кадаспала, който е отказал сто поръчки.

— Толкова много?

— Тези, на които е отказано, не обявяват провала си, милорд.

— Да, не биха го направили, предполагам. Тогава защо прие тази?

— Имах една мисъл.

— Несъмнено. И ще ми кажеш ли тази мисъл, Кадаспала?

— Ако някой може да предотврати гражданската война… — той кимна към портрета, — това е онзи мъж.

Дъхът изсъска от устата на Урусандер и думите прозвучаха грубо, изпълнени с безсилие:

— Всичко това е лудост! Ако благородниците толкова негодуват от Консорта, би трябвало да се опълчат на самата Майка Тъма!

— Не смеят, но това не притъпява негодуванието им, милорд — те режат и мушкат другаде, както подобава на дръзкия им кураж, или на липсата на такъв.

— Не показваш особено уважение, Кадаспала.

— Рисувал съм лицата на твърде много от тях, милорд, тъй че ви каня да разгледате онази мрачна галерия на корист, злоба и самомнителност. Най-добрите ми творби до една са самото доказателство за гения ми.