Ковачница на мрак

— Никакъв, милорд. Желанието му се основава на честта и традицията.

Мъжът срещу него бавно повдигна вежди.

— Негови ли са тези думи, или ваши?

— Такова е разбирането ми, милорд, с цялото уважение към мотивите на Първия син.

— Като е избрал вас, е направил добър избор. Един ден отново ще бъда дете. — След това се наведе напред. — Но още не. — Остротата в погледа му блесна като късчета диамант. — Капитан Келарас, има ли вашият господар изрични указания за този тъй желан от него меч?

— Би искал да е мълчаливо оръжие, милорд.

— Ха! Викът на гъвкавия гръбнак на меча го изнервя значи?

— Не, милорд.

— И все пак би желал оръжие със запушена уста, онемяло, оръжие прокълнато да вие и плаче, без никой да го чуе.

— Милорд, оръжието, което описвате, ме кара да се чудя кое от двете е по-голямото мъчение: мълчанието или гласът на болката му?

— Капитане, оръжието, което описвам, не съществува. Но онези глупаци в легиона на Урусандер ще ви кажат друго. Кажете ми, господарят ви ще скрие ли произхода на меча си?

— Разбира се, че не, милорд.

— Но все пак би искал да е ням.

— Трябва ли всички истини да се изричат, милорд?

— Да не би рикталът да убива решителността ви, капитане? Мога да поръчам вино, ако предпочитате.

— Всъщност, милорд, бях забравил, че държа бокал. Моля за извинение. — Келарас отпи нова глътка.

— Желае меч на истината значи.

— Такъв, който държи на същото у владелеца си, да. Тъй че в съгласие, но мълчаливо съгласие.

Хенаралд се надигна рязко. Беше висок и мършав, но стоеше изправен, сякаш желязото на неговия свят бе в костите му, в плътта му. В ямите на очите му вече не се виждаше нищо, може би поради ъгъла, под който го гледаше Келарас.

— Капитане, във всяко оръжие има хаос. Ние, които ковем желязо, всъщност всякакъв метал, се счепкваме с този хаос. Борим се с него, стремим се да наложим сдържаност и ред, а той също се бори, с открито непокорство, и когато това не успее, със скрито вероломство. Вашият господар търси меч, лишен от хаос. Такова нещо не може да се постигне и животът, който преживях, е доказателство за това.

Келарас се поколеба, после каза:

— Милорд, Първи син Аномандър е наясно с тайната на мечовете Хуст. Знае какво лежи в сърцевината на оръжията, които правите. Не това е пътят, който иска той в направата на избраното му оръжие. Той моли гръбнакът на оръжието да бъде закален в магия, в чистотата на самата Тъмнина.

Лордът на Ковачница Хуст стоеше неподвижен. Бръчките на лицето му сякаш ставаха по-дълбоки с всеки миг, докато се взираше отвисоко в Келарас. След това каза сухо:

— Казват, че скиптърът, който направих за Майка Тъма, вече притежава нещо от душата на Куралд Галайн. Тя го е напоила с магия. Взела е чистото, но обикновено желязо и го е направила… свръхестествено.