Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Затаи дъх пред прозореца. Огнената колона се издигаше високо в небето, осветявайки стените на кариерата и подножията на самата планина. Далечният рев стигна до Че и заглуши всичко останало. В кариерата сигурно цареше хаос. Че напрегна очи, вглеждайки се отвъд огнената колона. Там наистина имаше раздвижване, паническо и хаотично. Наземната охрана на Елиас сигурно въртеше бясно балистите насам и натам. Други навярно стреляха с арбалети. В небето, на фона на пламъците, се стрелкаха силуети на летящи бойци. Молецородните нападаха и бяха много.
Те са варвари и разбойници, напомни си Че. Те са врагове на прогреса. Като всеки добър бръмбароид и тя би трябвало да ги презира. Ако не беше фанатизмът им, щяха да изглеждат нелепи — банда дърти мистици, които дебнат от дупките си.
Сети се за Салма. Салма й беше приятел и Че уважаваше мнението му. Той обаче гледаше на ситуацията с различни очи.
Вратата се отвори с трясък зад нея и тя се завъртя с ръка на меча, завладяна от ирационалния страх, че молецоидите нападат и вилата. Но не беше молецороден убиец, а единият от двамата слуги на Елиас.
— Трябва да останете в къщата, госпожице — каза й той, сякаш Че би направила нещо друго — да скочи през прозореца например.
— Няма да дойдат тук, нали? — попита тя.
— Никой не знае, госпожице — отвърна слугата, самият той уплашен до смърт. — На всичко са способни.
Че погледна отново през прозореца. Пламъците вече не бяха толкова високи, явно запасите от гориво догаряха. Стори й се, че различава тъмния силует на една от балистите за многократна стрелба. Оръдието се въртеше бясно и изстрелваше дълги колкото копия стрели по десетина в минута. Охраната на кариерата сигурно разполагаше с модерни арбалети, с пронизвачи дори. Хората на Елиас несъмнено носеха яки брони и Че се чудеше какви ли оръжия използват молецоидите, щом дръзват да нападат така. Копия и камъни, навярно. Лъкове и стрели.
С каквито и оръжия да разполагаха, вече бяха постигнали немалко. Гориво на стойност стотици централи беше изгоряло и дейността в кариерата щеше да замре поне за няколко дни.
„И какъв е смисълът?“ Хелеронските индустриалци нямаше да се откажат току-така. Не, щяха да се върнат с още войници и с по-добра охрана. Нищо чудно някой ден наистина да съберат флотилия от летала и въздушни кораби и да атакуват на свой ред молецочовеците, за да сложат веднъж завинаги край на безобразията им.
„И това ли ще е правилното решение?“ Имаше неприятното усещане, че й е отредена роля в този конфликт без значение иска ли да се замесва или не. В Академията имаше неколцина молецородни — странни необщителни същества като доктор Никрефос. Никога не беше разговаряла с тях, но знаеше историята. Преди революцията молецородните бяха държали в подчинение по-голямата част от Равнините. С помощта на богомолкоидите бяха налагали на другите раси суеверията и шарлатанството си, така поне пишеше в учебниците по история. А после беше дошла революцията — Умелите бяха взели връх, а старите нрави се бяха сринали пред леярските огньове на модерните технологии. Всичко започнало в Колегиум, който се наричал Патис по времето на молецоидите. След това бунтът се разпространил из целите Равнини и ги променил до неузнаваемост, ако не се броят малкото на брой оцелели свърталища на молецоиди и фортове на богомолкородни.
„Нима е възможно да са толкова слепи за прогреса?“
Замисли се за реакцията на Салма към фабриките, към мините. Реагирал бе с непоносимост, толкова силна, че граничеше с физическо страдание, с болест. Развяваше усмивката си, естествено, използваше я като щит, зад който да се скрие, но Че знаеше, че видяното го е ужасило и отвратило. Но пък в неговата Федерация хората също не бяха просветени. Все още вярваха, че магия съществува. Там си нямаха фабрики, нито занаятчии, нито машини.
А на изток Империята на осите подклаждаше собствените си пещи за производство на оръжия. Е, за малкото, които не бяха купили от сръчните хелеронски занаятчии.
Този ред на мисли скоро й опротивя и тя отиде при Салма в голямата стая. Елиас се беше затворил в кабинета си, затова двамата изиграха няколко игри на карти с прислугата, като всеки посвоему се опитваше да не обръща внимание на звуците, долитащи отвън. А когато врявата наближи самата къща с все забързаните стъпки на войници и пукота на арбалети, те затвориха капаците и се престориха, че не чуват нищо.
На сутринта всичко беше свършило. Тя се събуди и погледът й се спря върху Салма, който спеше на съседното легло и се усмихваше дори в съня си. Че стана, облече се и тръгна към дневната с намерение да изпробва отново силите си в медитацията.