Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
А когато слезе, тя се почувства като царица, която застава пред армията си. Пешаците на Половинковата къща я посрещнаха с овации като свой спасител. Само Барик мълчеше, но предвид обстоятелствата, неговото почтително кимване означаваше повече от овациите на другите.
Всичко приключи за половин час. Онези от Гостоприемците, които още бяха живи и на свобода, се криеха в миша дупка или сериозно обмисляха варианта да се пребоядисат докато е време. Междувременно Тиниса седеше в същата таверна, пред която Тисамон беше извършил кървавия си подвиг и само на две пресечки от мястото, където самата тя беше проляла кръв. Седеше и гледаше обикновените хора, тълпящи се по улицата.
— Ти имаш талант и много ми харесваш — каза й Синон. — Уникална си.
Тя се вгледа предпазливо в лицето му.
— Ако искаш — предложи той, — можеш да останеш. Смятай, че мястото ти в организацията е гарантирано и заслужено в пълна мяра. Нещо повече, ще те издигна до едно ниво с Малия и Барик и те ще те посрещнат радушно. Все пак се разширяваме, така че има място за още един лейтенант.
Тиниса отвори уста да отхвърли предложението, но така и не каза нищо. Полазиха я студени тръпки. Днес беше убила хладнокръвно невъоръжен човек. Какво щеше да каже Че, ако знаеше какво е направила доведената й сестра? Какво би казал Стенуолд? А и тези неща очевидно й се удаваха. Още няколко задачи и съвестта й щеше да замлъкне съвсем, а след време току-виж започнало да й харесва.
При тази мисъл стомахът й се сви, но не само от страх. Имаше и вълнение. Мислеше си за богомолкородния, за онзи Тисамон, и за страхопочитанието, което той вдъхваше у всички. Немалко магнати и висши политици можеха да му завиждат за лекотата, с която вземаше страха и печелеше възхищението на хората.
А после се замисли какво би било животът й да е безкраен низ от битки и предателства и колко точно би й струвало страхопочитанието на околните. И колко биха продължили овациите им, след като рапирата й изгубеше остротата си?
— Не мога да остана — отвърна тя. — Част от мен го иска, признавам, но имам други задължения.
— Разбирам — рече Синон без следа от язвителност в гласа. Бръкна в джоба на туниката си и извади сгънат лист хартия. — Иди на този адрес и търси Скуто. Според моите агенти, той е човек на вашия Стенуолд, при това доверен човек. Имай предвид, че го пазят добре, затова иди при него открито и мирно. Възможно е да знае къде са приятелите ти, може и да ги е открил дори. Да те попитам, от чисто любопитство — продължи с лека усмивка Синон, — и те ли са печени като теб, другите от групичката ви?
— Не — каза тя, не като хвалба, а като факт.
— Е, тогава да се надяваме, че са извадили късмет, защото този Скуто не е от най-изтънчените, а хората, с които се движи, и средата, в която живее — още по-малко. Ако приятелите ти са попаднали на него случайно, може и да са пострадали.
Тиниса си помисли за бедната Че, най-лесната плячка, за която Хелерон можеше да си мечтае. „Но пък е търпелива и дипломатична“ — поправи се тя. Че не би се озовала в ситуацията на Тиниса, защото не би нападнала в движение половината биячи на Половинковата къща. Хелерон беше град на бръмбарородни и Че щеше да се впише в него, без да се забърква в неприятности. „Знам, че е постъпила точно така. Какво друго би могла да направи?“
За миг и двамата замръзнаха. Че беше извадила меча си почти докрай, заела беше и дуелистка стойка с превито коляно. Молецоидът стискаше дълъг кинжал в едната си ръка, с другата се държеше за хълбока. Лицето му беше издължено, кожата — сива, тъмната му коса беше подстригана съвсем късо, оформяйки триъгълник с остър връх в средата на челото и високи дъги към слепоочията. Очите му бяха издължени и бели като на слепец. Че прецени, че са долу-горе на една възраст. Е, може и да беше с година-две по-голям от нея, но не повече. Прецени и следното — че ако той не я заплашваше с нож, а тя не го заплашваше с меч, сигурно би го сметнала за истински красавец.
Но най-голямо впечатление й направи друго — че още не я е нападнал. В крайна сметка тя беше слаб противник и това си личеше от пръв поглед — млада бръмбарородна жена, пълничка, с изопнато от шока лице и недоизваден от ножницата меч. Той от своя страна сигурно беше опитен боец, взел участие в нощното нападение и омърсил ръцете си с кръвта на такива като нея. Но ето че молецородният я гледаше предпазливо и в неговите очи Че беше боец, който представлява заплаха.
Дребен беше като повечето молецоиди — и на ръст, и като телосложение. Но в стойката му се усещаше концентрация, която подсказваше бързина при атака. Устните му помръднаха и Че се запита дали това не е знак, че най-после е решил да нападне.