Империя в черно и златно

— Този човек използва Великата академия като свое лично опълчение — изръмжа Скуто. — Всичките ли сте занаятчии?

— По-скоро всичките сме дуелисти. Това е общото помежду ни. Колко ни бива като дуелисти е друг въпрос. Е, Тиниса и Салма ги бива. Другото момиче се казва Че… Челядинка, по-точно. Тя е племенница на Стенуолд. — Тото сведе поглед към ръцете си. — Надявам се… надявам се да е добре. Тя не е толкова корава като другите.

Скуто издаде неприятен звук и след кратко недоумение Тото го разчете като смях.

— Май си падаш по щерката на шефа, а? — отбеляза той. По-циничен намек Тото не беше чувал в живота си.

— Ами… такова… Малко. — Идеше му да потъне вдън земя. — Само че аз съм полуроден, нали, и…

— Знам, момко — кимна по-възрастният мъж. — Знам го, че и отгоре. Не биха ме пуснали и в най-евтиния хелеронски бордей, ако ще да бях от масивно злато с платинени дрехи. — Изгледа Тото от глава до пети със съчувствие, което не стоеше добре на кошмарната му физиономия. — Хайде да сменим темата, пък дано се разведриш малко. Тази твоя въздушна батерия… За оръжия, викаш?

— Нагнети ли се достатъчно въздушно налягане, може да бъде освободено в избрана посока. И силата е забележителна — обясни Тото. Определено имаше нужда да съсредоточи мислите си върху не толкова смущаващи теми.

Скуто кимна.

— Някога хващал ли си в ръце гвоздистрел?

— Само модели в Академията, но съм виждал как стрелят. Имаше демонстрация. — Въпреки болезнената празнина, която зейваше в стомаха му, сетеше ли се за Че, която скита самичка в Хелерон, този простичък разговор за механични неща беше като балсам за ума му.

Шипородният се ухили.

— Обожавам ги. Работят на същия принцип като твоята играчка, но вместо въздух под налягане използват заряд с огнепрах, който изстрелва снаряд, дълъг колкото пръста ти, и пробива стоманена чиния. Тряс! Голям шум вдигат, засичат често, а и с огнепраха шега не бива по принцип. Чувал съм, че ако се нагорещи прекалено, гвоздистрелът направо ти избухва в ръцете и си чао. Та, казваш, идеята ти е да използваш този бутилиран въздух като заряд за арбалетни стрели, така ли?

— Да, макар че ако снарядът е по-малък, ще се получи по-добре. Нещо от порядъка на гвоздистрела.

— Така, ще ти кажа и още нещо. — Усмивката на Скуто се разшири. — Има един тип, Балкус, дето ми се пише приятел от време на време. Ренегат от Сарн. Маниак на тема гвоздистрели. Преди да излезе на свободна практика, е бил в армията на Сарн. Та дойде той при мене миналата година. Искаше да бъзикна тук-там гвоздистрела му, за да е по-безопасен. Ще ти кажа какво направих. Удължих цевта, откъдето излизат снарядчетата — или гвоздеите, както им викат на жаргон, — и й направих вътрешна резба, спирална. Сега гвоздистрелът му пак засича като стой та гледай, ама когато стреля, обсегът му е двойно по-голям, без да губи от точността си. Дали същите подобрения няма да сработят и при твойта джаджа, как мислиш?