Империя в черно и златно

Тиниса гледаше как кръвта му попива в покривката на леглото и размишляваше върху живота си досега. Напушваше я истеричен смях, толкова глупаво беше всичко. Затова ли беше учила толкова години в Академията, затова ли беше държала изпити по философия, история и хуманитарни науки — за да намери истинското си призвание тук, на хелеронските улици? И какво призвание само! Фигура върху игрална дъска, инструмент за натиск, негласната сянка, каквито всички властници използваха и от които се страхуваха.

Стана толкова лесно, точно както беше предсказал Синон Поло̀вин. Самата тя не вярваше, че ще се поучи, но… ето я тук.

Питала се бе, чисто теоретично, дали ще е в състояние да убие човек, който не заплашва пряко живота й. Дори си беше подготвила аргументи, които да подсилят решимостта й. Той беше гангстер в края на краищата. Беше убиец и работодател на убийци. Видяла беше подписа му на окървавената улица. Отстранявайки го от картинката, Тиниса щеше да направи услуга на света или нещо подобно.

Главатарят на Гостоприемците беше мъртъв.

И колко лесно бяха организирали покушението му, въоръжени с една-единствена информация — че дебелият бръмбаророден гангстерски бос има слабост към млади паякородни жени. Тази му слабост беше широко известна, затова подчинените му проверяваха грижливо всяка нова любовница. Провериха и Тиниса, но тя беше нова в града и не носеше оръжие. И нямаше нужда да носи, защото човек на Синон — вещ в промъкването и с богат опит в обирите — се беше погрижил в стаята да я чака меч още преди тя да се е качила по стълбите. И Маркон беше умрял, без да гъкне дори.

Тиниса отиде при прозореца и отвори капаците. Обикновен, нищо неподозиращ ден нахлу в стаята. С чувството, че изглежда като актьор в глупава драма, Тиниса протегна ръка навън и размаха кърпичката си.

След това се обърна към вратата и зачака.

След няма и минута от долния етаж се чу врява — Гостоприемците крещяха сащисано, докато Акта Барик и двайсетина мутри от Половинковата къща щурмуваха сградата. Тиниса си представи как огромният скорпионороден разбива с ритници вратата и нахлува, размахал чудовищния си меч, а зад него напират мечоносци, копиеносци, арбалетчици и прочие.

Вратата се отвори рязко и един уплашен мравкороден надникна в стаята.

— Шефе! Половинковите… — успя да изломоти той, преди Тиниса да го убие.

Всичко на всичко уби седмина, един по един, когато дотичваха в стаята на шефа да питат за указания. Този ден по нейната сметка имаше най-много трупове. Битката приключваше и един от хората на Синон хукна по стъпалата, но така и не стигна до горе, защото гледката на Тиниса и купчината трупове му дойде в повече. Вместо това се върна мълчаливо назад, решил, че Тиниса може и сама да прецени кога да слезе.