Империя в черно и златно

А че беше помръднал, съмнение нямаше. Тиниса не го виждаше в мелето, но след миг двама от нападателите му отстъпиха със залитане. Богомолкородният затанцува сред останалите като зелена мълния. Стоманеният нокът на ръкавицата му цепеше въздуха на дъги. Мечове отскачаха с искри от него, а копието се счупи на две. С едно-единствено светкавично движение той перна през лицето най-близкия мечоносец, отклони удар с боздугана и разпра гърдите на притежателя му с все ризницата. Острието зави нагоре и се заби в слабините на един мухороден, спуснал се за атака с меч и кинжал. Късото острие се движеше като живо същество, като живо същество с криле при това. Водеше, а дуелистът го следваше, непокътнат. Стъпките му бяха толкова елегантни, толкова сигурни, все едно той и противниците му са репетирали битката за пред публика, повтаряли са хиляда пъти всеки ход преди да излязат за това единствено кърваво представление. Богомолкоидът се разхождаше през пороя от атаки, без да получи и драскотина.

Заби шиповете на ръцете си в раменете на един бръмбаророден, един, два, три пъти, преди още мъжът да е отвърнал на първия удар. Сетне острието звънна назад, където допреди миг дебнеше последният поборник на Половинковата къща, отблъсна връхлитащия в гръб меч, върна се на позиция и остави нападателя сам да се наниже на него, тласкан от инерцията си.

Секунди. Продължило беше броени секунди. Тиниса осъзна, че стиска с все сили дръжката на рапирата си.

Осем мъже лежаха мъртви на калдъръма, мъже, живи допреди минути, мъже, които беше видяла да излизат в колона по един от таверната. Лицето на богомолкородния беше ледено, но без следа от жестокост, само спокойно безразличие. Тиниса отстъпи назад, преди да е погледнал в нейната посока. Изобщо не искаше да среща погледа му.