Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Тя вдигна въпросително вежда.
— Така е — продължи той. — Но си ми задължена, а дълговете трябва да се плащат. Аз държа правилата да се спазват. Въпрос на принцип… и на оцеляване. Задължена си ми заради човека на Малия, когото си убила, както и заради помощта, която поиска от мен. Ти избираш дали да ми се изплатиш наведнъж или на части.
— Наведнъж, ако е възможно — отговори тя, без да се замисля. — Не се обиждай.
— Честността никога не ме обижда — каза той. — Което не значи, че хора не са умирали заради нея по моя заповед. — Изражението му беше спокойно и искрено. — Върти ми се в главата една работа за теб, която ще изплати дълга ти изцяло, и когато я свършиш, ще ти кажа какво научихме за приятелите ти.
Сърцето й подскочи.
— Роднините на Стенуолд?
— Не, проучихме ги, но те не са виждали никого. Открихме друга следа, при това добра, но… Ще ти кажа, когато сме квит.
На вратата се почука тихо.
— Шефе — чу се гласът на белокожия гигант. — Долу има раздвижване.
— Слизаме — извика в отговор Синон, измъкна се от леглото и започна да се облича. Тиниса последва примера му, като плъзна за последно поглед по мраморната кожа на гърба му, преди да е изчезнала под туниката.
— И каква е работата, която искаш да ти свърша? — попита тя.
— Зависи как ще се развият нещата сега — каза той, но по тона му Тиниса заключи, че вече е взел решение.
В общото помещение долу хората му бяха на крак, настръхнали. Белият гигант издаваше мълчаливи заповеди, като вместо думи размахваше огромните си щипки в красноречиви жестове. Беше скорпионороден, както научи Тиниса, изгнаник от Ръбатата пустиня южно от Хелерон. Наричаха го Акта Барик.
— Готови сме, шефе — докладва той. Гласът му беше тих, скорпионоидът говореше бавно и внимателно заради огромните си щръкнали зъби. — Току-що ни съобщиха, че техният човек е тръгнал.
— Е, за какво става въпрос? — полюбопитства Тиниса.
— Нищо особено, просто официален начин за разрешаване на спор, така че всички да са наясно с резултата.
— Звучи нетипично за хора като вас — отсъди тя и Синон й хвърли развеселен поглед.
— Не съм казал, че е единственият начин, нито че е окончателният. — Огледа хората си и изрече с нетърпящ възражения тон: — Бойци, искам да се гордея с вас. — И толкова. Никакви речи за повдигане на бойния дух. Когато вратата се отвори, на улицата излязоха осмина и нито Синон, нито Барик бяха сред тях. Улицата пред таверната беше празна. На безопасно разстояние от двете страни се беше събрала тълпа.
— Барик не каза ли „техния човек“? — попита Тиниса. — Само един?
Синон кимна.
— Такава беше договорката.
— Но… осем срещу един?
Той й метна поглед, който не преливаше от оптимизъм, и тръгна към вратата.
Множеството се размърда. Хората бързаха да отворят път на някого, макар никой да не оповестяваше приближаването му. Явно глашатаи не бяха необходими. Осмината от Половинковата къща се напрегнаха и оформиха дъга да го посрещнат.
Най-после новодошлият се отдели от тълпата — висок богомолкороден със странно облекло. Зелен жакет със срязани от китката до лакътя ръкави заради костните шипове по ръцете му; бричове и ботуши в по-тъмно зелено. Златна брошка във формата на пресечен с меч кръг. Тиниса свъси вежди. Сигурна беше, че и преди е виждала този символ. За разлика от повечето богомолкородни дуелисти мъжът не държеше рапира. Вместо това на дясната му ръка имаше дълга до лакътя бронирана ръкавица със стърчащо от нея половинметрово острие.
Богомолкородният продължи бавно към центъра на широкия полукръг, описан от противниците му. Застана с отпуснати покрай тялото ръце, плътно прибрани крака и сведен към земята поглед.
— Оръжемайстор — спомни си най-после Тиниса. — Мислех, че вече няма такива.
Синон само изсумтя, без да сваля поглед от сцената на улицата. Тиниса продължаваше да не разбира — осмина срещу един, пък бил той богомолкоид, пък бил и оръжемайстор, каквото и да означаваше това. Противниците му бяха въоръжени с къси мечове, боздугани, кинжали; един дори имаше копие. Но от лицата им лъхаше неувереност. Чакаха някой друг да направи първия ход. Тълпата мълчеше в трепетно очакване.
Богомолкоидът вдигна въоръжената си ръка и я сгъна под особен ъгъл пред гърдите си, така че върхът на прибраното по протежение на ръката му острие да сочи към земята. И едва тогава вдигна поглед.
Един от мъжете изкрещя и осмината се нахвърлиха едновременно върху богомолкоида, шестима настъпваха от три посоки, а другите двама се издигнаха в полет, за да го нападнат от въздуха. След миг дуелистът изчезна от погледа на Тиниса, без тя да го види да помръдва дори.