Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
А после споменът за снощното нападение я връхлетя и тя се разсъни окончателно. Побърза да отвори капаците на прозорците — над кариерата още се виеше дим.
Запита се колцина ли са загинали. А после се зачуди колко ли са загиналите и от двете страни. Тази мисъл я шокира. В Академията ги учеха, че молецородните, при всичките си недостатъци и пороци, не са войнолюбива раса, дори обратното.
Неправди имаше по целия свят, помисли си Че, и като логично следствие на тази мисъл идваше предположението, че собствената й раса навярно е отговорна за част от тях.
В двора имаше кладенец, между къщата и конюшните. Че взе меча си за всеки случай, излезе навън и извади едно ведро вода, потръпвайки от сутрешния хлад. По земята имаше пепел и Че се зачуди какво ли друго е горяло през нощта. Дали не бяха подпалили кран или навеса за топене на метал? Всичко това беше като да ръчкаш с пръчка голямо животно, някой от големите впрегатни бръмбари да речем. В началото го ръчкаш безнаказано, но рано или късно животното побеснява, обръща се и ти внезапно откриваш, че е много по-силно от очакваното. Молецородните си нямаха идея за последствията от ръчкането си.
Петима пазачи обикаляха из двора. Изглежда, описваха нанесените през нощта щети. Спряха да я изчакат и първоначалното й намерение да се измие тук, на открито, изведнъж й се стори необмислено.
Тя ги изгледа изпод вежди и им даде знак да не се мотаят — все пак беше братовчедка на работодателя им, нали така. Мъжете се върнаха неохотно към работата си, а тя занесе ведрото в конюшните. Щом ще се мие пред публика, двата пощенски коня бяха за предпочитане.
Затвори след себе си вратата на конюшнята и застина, чула тих звук от дъното на помещението. Звукът беше тих, но характерен — шепот на стомана върху кожа, меч, който вадят от ножницата. Че реагира спонтанно, заряза кофата и измъкна наполовина собствения си меч.
В дъното на конюшнята имаше мъж. Беше слаб, със сивкава кожа… Молецороден, осъзна Че. Ножът му проблясваше зловещо в сенките.
14.
Маркон Кростуейт, познат под името Маркон Дружето, стана от масата и подкани с жест хората си. На тях малко им трябваше и скоро помещението гръмна от енергични аплодисменти. Коленичилият пред Маркон мъж, един от по-малко незаменимите екземпляри на Синон Поло̀вин, се сви още повече. Беше мухороден мелез, обида сам по себе си, но Маркон, все още заслепен от успеха, беше в настроение да прояви великодушие. Пък и ако му отрежеше ушите и го провесеше през прозореца, кой щеше да иде при Синон и да каже на онзи петнист изрод колко щастлив е Маркон?
Свали ръце и хората му млъкнаха един по един. Чакаха да чуят какво ще им каже.
— Добре, човече грозно — поде той. — Скачай на кривите си пищялки, ако още те държат.
Мелезът се надигна, но главата му остана сведена ниско, присвит в очакване на удар, камшик или нож в гърба. „Това и заслужава, мръсният му дребен мелез“ — помисли си одобрително Маркон.
— Искаш да си ходиш, нали? Щото си си свършил работата и прочие?
Мелезът кимна едва доловимо.
Маркон хвърли широка усмивка към хората си.
— Но, друже, ти още не си ми благодарил за гостоприемството. А аз лошите маниери направо не ги трая.
Дребният мъж се размърда и измърмори нещо. Без да чака сигнал, един от хората на Маркон опря кинжал в рамото му.
— Благодаря ви, майстор Маркон — изрече с треперещ глас мъжът от Половинковата къща.
— Майстор Маркон кой? — сопна му се Маркон.
— Маркон Дру… Дружето. — Мелезът беше вдигнал рамене почти до ушите си в очакване на удара. Маркон изкриви устни с презрение.
— Ваш’та добра дружка Маркон Дружето — натърти той. — И ако твоят чичо Синон е мъдър човек, ще му кажеш, че трябва да върти малко повече бизнес със свойта добра дружка Маркон Дружето. Не е хубаво човек да забравя приятелите си заради едните парици. Тъй да му кажеш, чуваш ли?
Мелезът закима трескаво и Маркон се изплю с отвращение на пода.
— Изчезвай, плъх такъв. И кажи на Синон следващия път да изпрати някой по-чистокръвен, иначе ще отрежа неговите уши.
След като човекът на Синон изскочи на бегом от таверната, Маркон остави публиката да го аплодира още минута-две, после им махна да спрат.
— Богомолката идва ли да си вземе платата? — попита той.