Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— О-о, я стига — обади се Тайрон. — Остави ме най-после на мира.
Пристигнаха в дома на Дерон в североизточен Вашингтон седем минути по-късно, след като нарушиха всички възможни правила за движение по пътищата. Израснал в негърско гето, Тайрон и преди не си беше давал труд да ги спазва, а откакто работеше за ЦРУ, изобщо престана да се съобразява с тях. Ако някой полицай имаше неблагоразумието да го спре, той му набутваше служебната си карта под носа и ченгето изчезваше по-бързо от мишка, подгонена от котка.
Навремето Тайрон беше работил за Дерон — висок, красив чернокож с изискан британски акцент, който вършеше добра работа в общуването с международната му клиентела, състояща се от търговци на изкуство със съмнителна репутация, които изкупуваха неговите великолепни фалшификати. Дерон беше изработил и някои от подправените документи на Джейсън Борн, както и част от оръжията му. Именно благодарение на приятелката на Борн Сорая Мур Тайрон беше решил да послуша съвета на Дерон, да напусне квартала и да се погрижи за бъдещето си, като постъпи на обучение в ЦРУ. Никога не беше работил по-усърдно, но пък наистина си заслужаваше.
— Какво, по дяволите, е станало? — попита Дерон, докато му помагаше да внесе Питър в къщата.
— Направо са го прекарали през месомелачката.
Питър изглеждаше като изпаднал в делириум и несвързано обясняваше нещо — че трябва да се обади, споменаваше предупреждения и парчета от пъзела.
— Да имаш представа какви ги говори? — попита Дерон.
— Ами, не — поклати глава Тайрон. — През цялото време само повтаряше, че не трябва да го водя в болницата.
— Хм, и Джейсън така щеше да каже.
Тайрон помогна на бившия си наставник да сложи Питър да си легне на дивана.
— Подробностите — нареди Дерон.
Тайрон му описа, доколкото можеше, сцената с линейката, застреляните мъже и шофьора, който налагаше Питър.
— Доведох го право тук — завърши той и му подаде глока, взет от канавката, преди да качи Питър на мотора.
— Надявам се, че не си го пипал много.
— Гледах да внимавам — отвърна Тайрон.
Дерон кимна, видимо доволен. След като прибра пистолета в пластмасова торбичка, огледа раните по тялото на Питър. — Познаваш ли го?
— Да. Приятел е на Сорая, Питър Марк. Работеше с нея в „Тифон“, преди да я разкарат.
Дерон отиде да си вземе добре оборудваното куфарче за първа помощ. Питър тихо нареждаше:
— Извикай го, кажи му…
— Кого, Питър — наведе над него Тайрон. — На кого искаш да се обадиш?
Питър само се мяташе и мърмореше нещо неясно през окървавените си устни.
— Дръж го да не се нарани — каза Дерон.
— Този пич напусна агенцията — продължи Тайрон. — Не знам с какво се занимава оттогава, но ако се съди по сегашното му състояние, не му се е отразило много добре на здравето.
Дерон се върна, клекна до Маркс и отвори куфарчето.
— Синко, трябва да поработиш върху книжовния си език.
— К’во?
— Нищо — изсмя се Дерон. — Ще поработим върху произношението ти някой друг път.
Той би инжекция на Питър.
— Не, не! — извика пациентът му с доста помътен поглед.
— Трябва да му се обадя, трябва да му кажа. — Но успокоителното подейства и той изпадна в безсъзнание.
Дерон разкопча пропитата му с кръв риза. Гърдите на Питър бяха осеяни със стъклени и метални парченца като миниатюрно гробище.
— Хайде сега, Тайрон, да пооправим човека.
Сорая чу трополенето на стъпки и се извърна, полуприклекнала, готова да се защитава. Под мижавата светлина на стълбите обаче на бегом се изкачваше Амун.
— Добре ли си? — попита я от подножието им той.
Тя кимна, временно неспособна да произнесе и дума. Още се чувстваше слаба от второто нападение на Маршан и гърдите ужасно я боляха. Маршан уж изглеждаше като типичния професор, от когото не можеш да очакваш такава агресия, така че беше получила полезен урок.
Амун вземаше стъпалата по две наведнъж.
— Тоя Маршан, кучият му син!
— Мъртъв е. — Само толкова беше в състояние да каже.
— Свършено е. Долу всички са мъртви. Какво отвратително змийско гнездо. Трябва…
Главата му експлодира и той падна в ръцете й. Тя изпищя, залитайки. Тежеше й като олово. Видя някаква сянка да се движи и й се мярна червено поло. Човекът от края на уличката! Нещо проблясна. По перилата изплющя още един куршум, тя залитна назад и се преобърна в празното пространство.