Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Последваха два изстрела, после още един, силен като топовен гръм.
И след това пълна тишина, даже без ехо.
Мрак.
18
— Почакай! — каза Борис. — Спри.
— Какво?
Въпреки силния дъжд Лана Ланг караше бързо по улицата, успоредна на западната фасада на джамията. Веднага щом завиха в тъмната, неприветлива уличка, косъмчетата на ръката му настръхнаха и почувства как стомахът му се свива неприятно в тревожно предусещане.
— Спри! — изкрещя той. — Върни назад!
— Защо? Почти стигнахме.
Той се наведе и задърпа като луд лоста за скоростите.
— Какво, по дяволите, правиш? — извика тя.
— Давам назад! Махаме се!
— Престани. — Тя се опита да му попречи. — Ще го повредиш.
— Тогава ти обърни. — Той не се отказваше. — Натисни шибания…
По предното стъкло се посипаха куршуми и улучиха Лана в лицето. Тялото й подскочи като кукла на конци. Борис се сви надве, пресегна се и освободи съединителя с една ръка, а с другата натисна крака на Лана върху педала за газта.
Колата изръмжа и гумите й изсвириха върху асфалта. По покрива й трополеше дъжд. Тя тръгна назад, като пътьом се одра в някаква тухлена ограда. Отново се разнесе стържещият звук и искри, вратата от неговата страна започна да поддава и да затиска дясната му страна. Той се наведе в скута на Лана. Коланът придържаше тялото й изправено, но в него нямаше живот. Кръвта й беше навсякъде, бликаше като фонтан и се стичаше на ручеи и локвички по пода на наклонилата се кола.
Посипаха се още куршуми и разбиха предните фарове и решетката на бронята. Карпов успя да хвана кормилото и да изправи колата. Спусна се по улицата като светкавица.
Разнесоха се скърцане на спирачки, оглушителен вой на клаксони и уплашени викове и ругатни. Обстрелът беше спрял и Борис се осмели да надникне над издупченото табло. Колата беше спряла напречно, блокирайки улицата. Тялото на Лана му пречеше да седне зад кормилото.
И в този момент се чу дълбокият, тръбен звук на мощен клаксон. Погледна в другата посока. Насреща му се носеше огромен хладилен камион. Движеше се твърде бързо и в това лошо време изненаданият шофьор едва ли щеше да успее да спре навреме.
Обърна се и се опита да отвори вратата, но тя беше твърде огъната и заклещена. Нито с дърпане, нито с блъскане щеше да успее да я отвори. А и беше твърде късно. Камионът го връхлетя с яростен рев като разярен бик.
— Много сме ви задължени — благодари му дон Фернандо Херера. — Направихте ни огромна услуга.
— За която искам да си получа заплащането — отвърна Борн. — Не съм алтруист.
— О, тук грешите, Джейсън. — Дон Фернандо преметна елегантно крак върху крак, отвори красива филигранна кутия за пури, предложи му една, но Борн отказа. Дон Фернандо си избра пура и се зае със сложния ритуал по подрязването на крайчето и запалването й. — Вие сте един от последните истински алтруисти в света. — Той дръпна от пурата, за да се разгори. — По мое мнение това е основната ви черта.
Двамата седяха в уютната гостна на дома му. Вегас спеше в една от спалните. Дон Фернандо му беше дал леко успокоително. Рози беше изчезнала в банята за гости — каза, че имала огромна нужда от дълга гореща баня.
Борн и домакинът бяха останали сами. Познаваха се от Севиля, където бяха кръстосвали шпаги в словесен дуел, а по-късно се бяха доопознали в Лондон след насилствената смърт на сина на Херера.
— Искам да остана половин час насаме с Джалал Есай — обади се Борн.
По устните на дон Фернандо изгря усмивка и той се наведе напред.
— Още шери?
Напълни чашата му, оставена между чиния с тънко нарязана студено пушена шунка и големи парчета сирене манчего.
Борн се отпусна назад.
— А къде е той?
— Знам ли? — сви рамене дон Фернандо.
— Значи мога да започна с вас. Защо сте приятели?
— Не сме приятели. Бизнес партньори. Върши ми работа, нищо повече.
— И каква е тя?
— Носи ми печалби. Не от трафик на наркотици.
— На хора ли?
— Опазил ме Господ — прекръсти се дои Фернандо.
— Есай е лъжец — заяви Борн.
— Вярно е — кимна сериозно дон Фернандо. — Но не познава друг начин на действие. Това е патологично.
Борн се наведе.
— Всъщност най-много искам да знам, дон Фернандо, какво е естеството на връзките ви със „Северий Домна“.