Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Значи съм подценил този факт.
— Понякога попадам на хора с нетрадиционни бизнес практики.
— Сигурно.
— Ето защо, когато хора, които не познавам, започнат да разпитват за мен, обичам да си уреждам срещата там, където чувствам, че имам предимство.
— И аз мисля така.
— Кой си ти, по дяволите?
— Тери Арчър. Ти познаваш съпругата ми.
— Познавам съпругата ти. И какво от това?
— Вече не. Познавал си я отдавна.
Флеминг ме погледна намръщено и отново отхапа от наденичката.
— За какво става въпрос? Да не би да съм се занасял с госпожата? Виж, не съм виновен аз, ако не можеш да я държиш доволна и трябва да идва при мен за онова, което иска.
— Не е това. Името на съпругата ми е Синтия. Познавал си я, когато е била Синтия Биги.
Той спря да дъвче.
— Мамка му. Това беше адски отдавна.
— Пред двайсет и пет години — уточних аз.
— Много си се забавил да наминеш.
— Напоследък станаха някои неща. Сигурно си спомняш какво се случи онази нощ?
— Да. Проклетото й семейство изчезна.
— Точно така. Наскоро откриха труповете на майката и брата на Синтия.
— Тод?
— Да.
— Познавах го.
— Така ли?
Винс Флеминг сви рамене.
— Малко. Ходехме в едно и също училище. Тод беше свястно момче. — Той лапна хапка яйца с кетчуп.
— Не си ли любопитен къде ги намериха?
— Предполагам, че ще ми кажеш.
— Бяха в колата на майка й, жълт форд „Ескорт“, на дъното на езеро в каменоломна в Масачузетс.
— Сериозно?
— Сериозно.
— Дълго са били там. И все пак са разбрали кои са?
— ДНК.
Винс поклати глава възхитено.
— Проклетата ДНК. Какво щяхме да правим без нея? — Той изяде последното парче от наденичката.
— И лелята на Синтия беше убита.
Винс присви очи.
— Мисля, че Синтия ми е говорила за нея. Бес ли се казваше?
— Тес.
— Да. Убили са я?
— Някой я наръгал с нож в кухнята й.
— Има ли причина да ми казваш всичко това?
— Синтия изчезна… Избяга. С дъщеря ни. Имаме дъщеря на име Грейс. На осем години.
— Много жалко.
— Помислих, че има вероятност да е идвала при теб. Тя се опитва да разбере какво се е случило онази нощ и може би ти знаеш някои отговори.
— Какво бих могъл да знам?
— Нямам представа. Но вероятно си бил последният, който е видял Синтия тогава, с изключение на семейството й. И си се скарал с баща й, преди да я заведе вкъщи.
Така и не разбрах какво стана.
Винс Флеминг се пресегна през масата с лявата си ръка, сграбчи ме за китката и я дръпна към себе си, а с дясната взе ножа за пържоли, описа широка дъга във въздуха и заби острието в дървото между средния и безименния ми пръст.
— Господи! — изкрещях аз.
Той стисна китката ми като в менгеме и я прикова към масата.
— Намеците ти не ми харесват.
Дишах твърде учестено, за да отговоря. Не откъсвах очи от ножа и отчаяно исках да се уверя, че не е пронизал ръката ми.
— Искам да ти задам един въпрос — тихо каза той, като продължаваше да държи китката ми, без да изважда ножа. — И един друг тип разпитваше за мен. Знаеш ли нещо за това?
— Какъв тип?
— На петдесет и няколко години, нисък. Може да е бил частен детектив. Разпитваше, без да бие на очи като теб.
— Вероятно е бил Дентън Абагнейл.
— Откъде знаеш?
— Синтия го нае. Двамата го наехме.
— За да ме проучи?
— Не. Наехме го да се опита да открие семейството на Синтия или поне да разбере какво се е случило с тях.
— И това означаваше да разпитва за мен?
Преглътнах.
— Абагнейл спомена, че си заслужава да те проучи.
— Нима? И какво откри за мен?
— Нищо. И да е научил нещо, не знаем какво е било и няма да разберем.
— Защо?
Флеминг или не знаеше, или умело прикриваше истината.
— Мъртъв е. Убиха и него. В закрит паркинг в Стамфорд. Мислим, че може да е свързано с убийството на Тес.
— Момчетата казаха, че и някакво ченге е слухтяло наоколо и е разпитвало за мен. Чернокожа мацка, ниска и дебела.
— Рона Уедмор. Тя разследва случая.
— Аха. — Винс най-сетне пусна китката ми и извади ножа от масата. — Всичко това е много интересно, но изобщо не ме засяга.