Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Нямаме вещи — каза Ру.
— Ще ме наричаш господин Колинс или „сър“, когато се обръщаш към мен — каза мъжът. — Аз съм втори помощник-капитан на „Тренчард Отмъстителя“. Първи помощник е господин Роупър, а капитан е… Ще го наричате „капитане“, ясно ли е?
— Да, господин Колинс — каза Ру. — Но не ни дадоха никакви вещи, сър.
— Това не е мой проблем. Сигурен съм, началникът ви ще ви даде това, от което се нуждаете. Пътуването ще е дълго и ще има време да се организира всичко. Сега стойте тук, докато не ви викнат, — отсече той и напусна.
Биго зае една от долните койки, над него се настаниха Шо Пи и Били Гудуин. Ру, Ерик и Луис заеха другите три.
— И какво ще правим сега? — попита Ру.
— Нищо — ухили се Биго. — Лично аз съм за едно хубаво спане!
Ерик осъзна, че и той се чувства изморен, макар да бе малко напрегнат пред неизвестността. Полюляването на кораба скоро успокои нервите му и той заспа.
Събуди го скърцане, идващо отгоре, и усещане за движение. Ерик се надигна и седна, като удари главата си в горната напречна греда. Намръщи се от болка и почти стъпи върху Ру, за да слезе на пода.
Скърцането продължаваше — корабът очевидно се движеше — отгоре долитаха различни команди. Шестимата стояха, несигурни какво да правят. Трийсетте мъже в другия край на трюма изглеждаха почти развеселени от притеснението им.
Един от тях — едър почти колкото Биго — каза:
— Защо не изтичате горе да кажете на Боби дьо Лунвил, че е постъпил глупаво, като не ви е казал, че потегляме!
Това предизвика взрив от смях.
— Защо не го попиташ знае ли кой е баща ти? — отвърна заядливо Луис. — Майка ти сигурно не знае.
Мъжът скочи и понечи да тръгне към Луис, но Шо Пи му препречи пътя.
— Момент, приятелю.
— Не си ми приятел — тросна се едрият мъж, очевидно готов да се сбие с всекиго, и бутна Шо Пи в гърдите, за да го отмести.
В следващия миг обаче се озова на колене — Шо Пи бе извил болезнено ръката му. От гърлото на човека се чуваше само хриптене.
— Предполагам — каза Шо Пи, — че това ще е доста дълго и уморително пътуване и в наш интерес е да запазим спокойствие и мир. И да се съобразяваме с чувствата на околните. Сигурен съм, че приятелят ми ще се извини за това, че е оскърбил майка ти, ако ти великодушно му простиш.
Сега Луис бе наистина развеселен и с жест, като че ли сваляше несъществуваща шапка, се поклони изящно и каза:
— Сър, бях невъзпитан, държах се грубо и глупаво. Срам ме е от държането ми. Моля за вашето извинение.
Човекът, който дишаше тежко, отговори:
— Извинен си! — Думите едва се различаваха от болезненото стенание.
Шо Пи пусна ръката му и мъжът се свлече облекчено на пода. Били му помогна да се изправи и го заведе при приятелите му, като се мъчеше да не се засмее. Мъжът продължаваше да разтърква ръката си, като че ли се опасяваше да няма нещо счупено, но всичко беше наред. После я размаха няколко пъти, а Били се върна в другия край на трюма.
Люкът отгоре се отвори и две фигури заслизаха надолу — дьо Лунвил и Фостър.
— Слушайте всички! — викна Фостър.
Дьо Лунвил спря по средата на стълбата, така че да обхване цялата група с поглед.
— Ние пътуваме, както несъмнено всеки от вас знае, освен ако не е в безсъзнание или по-глупав, отколкото мисля. Ще бъдем между деветдесет и сто дни в морето, ако времето позволи. Има много работа за вършене и няма да позволя да дебелеете само защото не сте моряци. Освен това, докато пристигнем, може да се появи нужда от персонал — той за секунда впери поглед напред, като че ли това значеше нещо повече от казаното — така че може да се окаже полезно, ако опознаете кораба. По-късно ще дойде господин Колинс и ще ви назначи на определените служби. Не искам излишни въпроси. Той има ранг на рицар-капитан от кралската армия, макар че прилича на обикновен моряк, така че не забравяйте това.
После слезе по стълбата, отиде до шестимата затворници и им кимна да се съберат около него.
— Няма да ви повтарям още веднъж. Може би Господарката на късмета Рутия ви обича, след като успя да ви запази живи толкова дълго. Бяха ми дадени две седмици, за да отсъдя дали сте годни да живеете, и както вървяха нещата, всички се бяхте запътили към ешафода. — Огледа ги поред. — Но успях да убедя Калис, че със същия успех мога да ви обеся и на мачтите, както и на ешафода в Крондор, така че спечелихте малко време, но нищо друго. Следващите три месеца ще бъдат трудни. Ще изкарвате една пълна смяна като всеки на този кораб и още толкова време ще отделяте за някои учебни подготовки, които не сте преминали както другите на борда. — Той посочи с палец през рамото си към останалите в другия край на помещението.