Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Сержантът дойде плътно до фургона и каза:
— Слушайте сега. Говорихме с Калис да ви обесим всичките тази сутрин, но нямаше време. Нищо не ми разваля така закуската, както едно прибързано бесене. Калис се съгласи с мен, че можем да го направим и по-късно, когато сме по-свободни и сме свършили задачата си. Така че ще живеете още няколко дни. Но не мислете, че сме се влюбили във вас — двете момчета с лъковете, които яздят отзад, имат заповед да стрелят незабавно, ако някой е достатъчно глупав да се опита да слезе от фургона. Разбрано?
— Тъй вярно, сержант! — отвърнаха всички.
— И още нещо. Докато не ви наредя отново, няма повече да викате: „Тъй вярно, сержант“. Само привличате вниманието. Така че си дръжте устата затворена и правете каквото ви се каже, докато стигнем там, за където сме се запътили. — Без да добави нищо друго, смуши коня си и препусна напред. Фостър го последва.
Ерик погледна другите и видя, че никой не рискува да си спечели стрела, като каже или направи нещо, така че се отпусна колкото можеше по-удобно в друсащата се кола и се опита да дремне.
По пътя към Крондор срещаха групи пешеходци, мнозина облечени като обикновени наемници, фермери или работници, други се возеха в каруци и гледаха съсредоточено пред себе си, трети бяха на коне — но всички като че ли не се интересуваха от околните.
По шосето се появяваха нови и нови пътници и всички се стичаха към столицата на Западното кралство. Селски каруци, натоварени догоре с късната лятна реколта или с първите плодове на есента, скрибуцаха към Крондор, имаше и пълни със стока търговски фургони и благороднически карети.
По пътя нямаше бариери и потокът бързо се придвижваше към южната порта награда — тази, която беше най-близко до двореца. На ярката дневна светлина дворецът, издигнат над пристанището, изглеждаше прекрасно: на кулите се вееха знамена и градът царствено се разстилаше около древния хълм, на който по заповед на принца, основал Крондор, бе построена първата сграда.
При южната порта пазачите им махнаха да преминат и фургонът започна мъчително пътуване по калдъръмените градски улици. Най-после навлязоха в пристанищната зона близо до един беден квартал и Фостър внезапно се появи и тихо изръмжа:
— Хайде, боклуци, слизайте и се качвайте на ей оная лодка там. — Затворниците бързо слязоха на кея по стръмните каменни стълби, моряците хванаха веслата и лодката пое към един кораб.
Ерик не разбираше нищо от кораби, но този надминаваше значително всички наоколо. Имаше три мачти, издигащи се високо в небето, като оголени дървета, и бе боядисан в черно. Другите наоколо бяха зелени, червени, сини или дори тъмножълти и придаваха на черния кораб още по-мрачен и внушителен вид. Лодката стигна десния борд и Фостър нареди:
— Хайде, нагоре. — И посочи една мрежа, спусната от перилата. Ерик се изправи, сграбчи мрежата и започна да се катери като по стълба. Тежестта на другите под него опъваше въжетата и това му пречеше, но той се добра успешно до перилата на кораба и моряците го подхванаха и го прехвърлиха на борда.
Мъж със странна униформа — синьо палто, срязано до кръста, бели панталони и кортик, висящ на позлатена верижка, прехвърлена през рамото му, му кимна да застане встрани. Когато всички се озоваха на борда, Фостър викна:
— Тия мръсници да бъдат държани заедно, господин Колинс!
Мъжът в странната униформа се наведе над перилата и попита:
— Заедно с другите ли?
— Да — отвърна Фостър. Лодката вече се отдалечаваше. — Но да не се смесват с тях!
— Разбрано, ефрейтор Фостър.
После Колинс се обърна към затворниците и каза:
— Последвайте ме.
Спуснаха се по тясна стръмна стълба в широк трюм, намиращ се пред главната мачта, който очевидно трябваше да им служи за жилищно помещение. Вътре имаше двайсет триетажни койки, разположени по десет от двете страни по дължината на кораба. Между тях оставаше тясно пространство.
В края на триетажните дървени легла имаше сандъци, завинтени за пода, и другите мъже от лагера вече поставяха имуществото си в тях. Колинс махна на шестимата затворници да го последват и ги заведе до две тройки, разположени в най-далечния край откъм десния борд.
— Тук ще спите. Ще се храните на палубата, докато времето съвсем не се развали, после ще ядете тук. В тези два сандъка може да оставите вещите си. — Той посочи сандъка най-близо до напречната греда и този между двете койки.