Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
В заключение той съобщи съставите на следствените групи, в една от тях Шарок чу и своето име.
На съвещанието при Молчанов никой не зададе въпрос, но Шарок отлично разбираше, че всички са си ги задавали мислено.
Възможно ли е в НКВД с неговия гигантски агентурен апарат, с неговата всеобхватна мрежа от осведомители, които държат под постоянно наблюдение всеки бивш опозиционер, където и да се намира той, да не се е знаело за такъв широк, разклонен заговор, да не се е знаело за съществуването на многобройни терористични групи, пръснати, както каза Молчанов, из целия Съветски съюз? Как е могло да се случи? Как Народният комисариат не е забелязал подобна организация? Още повече че според Молчанов тази организация съществува вече няколко години. А те, служителите на НКВД, са лапали мухи. Би трябвало всичките да ги дадат под съд, но ето — нито дума за упрек. Та нали оглавяваното от Вутковски отделение, в което служи той, се занимава именно с троцкистите, зиновиевците, десните, а те дори не са чували за някакъв заговор, за някакви терористични групи.
На заседанието при Молчанов Шарок току поглеждаше Вутковски — той седеше мълчаливо като всички, с мрачна непроницаема физиономия, но Шарок чувствуваше: Вутковски е потресен от думите на Молчанов също като останалите, а може би и повече от останалите, нали всичко това се отнася за неговото отделение, то се занимава с тези хора. Излиза, че той и неговите сътрудници са проявили нехайство.
Никакво нехайство не е имало, Шарок разбираше това. И всички го разбираха. Няма никакви терористични групи, не съществува и не може да съществува никакъв широк заговор. Всички хора, чиито имена назова Молчанов, са по затворите, някои отскоро, след убийството на Киров, други отдавна. Този заговор трябва да се създаде, за да бъдат разстреляни Зиновиев и Каменев, Смирнов и Мрачковски и други бивши противници на Сталин.
И задачата на следствието, включително и неговата, на Шарок, се свежда до изтръгване на нужните показания от подследствените. А те няма да ги дават. Все пак това са Зиновиев, Каменев. Едри риби… Няма да е зле наистина да им видят сметката. Щото и те я колко хора са изтрепали. Хем са и евреи. А троцкистите, макар и повечето да не са евреи — Смирнов, Мрачковски, Пятаков, Муралов, — са хора упорити, корави, не можеш им изтръгна показания.
Сегашното дело е продължение на онова, ленинградското. На 1 декември 1934 година се завърза главният възел, сега дълго ще трябва да го развързват, здравата е усукан, има безброй връвчици и нишчици. И как ли ще свърши това? Както свърши делото на Киров за Запорожец ли?
Тогава трябваше да се премести при църковниците. Впрочем и това нямаше да помогне, в следствените групи влязоха хора от всички отделения, включително и от пето — искат да се нахвърлят с голяма сила, с много хора.
Планът, както го обясни Вутковски на служителите от отделението, се състоеше в следното: от затворите, от лагерите и от местата за заточение в Москва се докарват няколкостотин бивши опозиционери. Дори една десета от тях да признае съществуването на троцкистко-зиновиевска терористична организация, вече ще имаме двайсет-трийсет протокола с показания, под чиято тежест главните обвиняеми ще клекнат. Но за такъв взрив е нужен „детонатор“. Набелязаха трима души за тази роля. Валентин Олберг, Исак Рейнголд и Ричард Пикел.
Шарок не познаваше Олберг: той беше живял в Берлин, после в Турция, в Чехословакия, след пристигането си в СССР бе работил в педагогическия институт в Горки.
Молчанов и Вутковски веднага оцениха значението на Олберг за процеса: наскоро се е върнал от чужбина, познава се със сина на Троцки Седов, ще подпише показания, че е бил изпратен в СССР от Седов, та по сигнал от Троцки да организира убийството на Сталин. При това в педагогическия институт в Горки се предава от ръка на ръка „завещанието на Ленин“. Именно тези студенти ще образуват групата, която е подготвяла убийството на Сталин.
Олберг беше „лек“ подследствен, но не се падна на Шарок, с него работеше група служители от ИНО.19
Не се падна на Шарок и Ричард Пикел, бившият завеждащ секретариата на Зиновиев. Известно време Пикел е бил свързан с опозицията и макар че скоро е скъсал с нея, фигурираше в картотеката. Шарок прочете досието му. Участник в Гражданската война. През втората половина на двайсетте години се отдръпва от политическия живот, занимава се с литература, работи в театър. В досието му има и лична характеристика: мек, контактен човек, добре играе преферанс. Между другото имаше и нещо, което не бе влязло в досието, но бе отбелязано в докладите на осведомителите: Пикел играел карти с видни чекисти — Гай и Шанин. Гай беше началник на специалния отдел, Шанин — на транспортния. Пикел често ходел във вилите им и, разбира се, не без тяхна помощ пътувал в чужбина. Шарок разбра, че няма да му дадат и Пикел, ще си го вземат неговите приятели. Така и стана: хората на Гай се заеха с разпитите на Пикел.
19
Чуждестранен отдел. — Б.пр.