Град на паднали ангели

от стаята.

Устните му се разделиха, но не каза нищо; тя отдавна не му беше говорила така грубо.

— Съжалявам — рече накрая Джейс. — Като се има предвид как се държа напоследък,

нормално е дори да не искаш да ме видиш. Може би не трябваше да идвам. Но Изабел каза,

че си ранена и не можах да се въздържа.

— Имам няколко изгаряния — каза Клеъри, — но нищо сериозно.

— Всичко, което се случва с теб, за мен е сериозно.

— Е, това определено обяснява защо не си вдигаш телефона. А последния път, когато те

видях, избяга, без да ми кажеш нищо. Сякаш гаджето ми е дух.

Устата на Джейс леко трепна.

— Не е същото. Веднъж Изабел се срещаше с един дух и тя ще ти каже, че…

— Не — прекъсна го Клеъри. — Това беше метафора. Много добре знаеш какво искам да

кажа.

Той замълча за момент, после каза:

— Дай да видя изгарянията.

Клеъри протегна ръце. От вътрешната страна на китките й, където я беше опръскала кръвта

на демона, имаше неприятни червени петна. Джейс пое ръцете й много внимателно, изчака

тя да даде разрешение и започна да ги обръща и разглежда. Тя се спомни първия път, когато

я беше докоснал, на улицата пред „Джава Джоунс” — тогава търсеше по ръцете й знаци,

които тя нямаше.

— Демонска кръв — каза той. — Ще изчезнат за няколко часа. Боли ли?

Клеъри поклати глава.

— Не знаех — каза той. — Не знаех, че си имала нужда от мен.

Гласът й затрепери.

— Винаги имам нужда от теб.

Той наведе глава и целуна изгореното място на китката й. По тялото й пробяга топлина,

усети я като горещо опарване, което тръгна от китката и стигна до стомаха.

— Не знаех — каза той. Целуна следващото изгаряне до лакътя й и после следващото, нагоре

по ръката й до рамото. Тежестта на тялото му я притисна надолу и тя легна на

възглавниците, вперила поглед в него. Той се подпря на лакти, за да не я смаже с тежестта

си, и я погледна.

Очите му винаги потъмняваха, когато се целуваха, сякаш страстта му изцяло променяше

цвета им. Сега те бяха тъмнозлатисти. Докосна белия звездовиден белег на рамото й,

идентичен с неговия. Този белег ги беше белязал като деца на онези, имали допир с ангели.

— Ако се оженим… — започна той и вероятно почувства как тя се напрегна, защото се

усмихна. — Не се плаши, не ти правя предложение. Просто се питах какво знаеш за сватбите

на ловците на сенки.

— Няма пръстени — каза Клеъри, прокарвайки пръсти по тила му, където кожата му беше

много нежна. — Само руни.

— Една тук — каза той, нежно докосвайки с пръст ръката й на мястото на белега. — Още

една тук — плъзна пръста си нагоре към ключицата й и после надолу, докато се спря над

разтуптяното й сърце. — Ритуалът е взет от Песента на Соломон. „Положи ме като печат на

сърцето си, като печат на мишницата си, защото любовта е силна като смъртта.”

— Нашата е по-силна — прошепна Клеъри, спомняйки си как го беше върнала от мъртвите.

И този път, когато очите му потъмняха, тя се протегна и го придърпа към устните си.